Конфликтът между българи и роми придоби грандиозни размери. България винаги се е опазвала от етнически размирици – за разлика от съседните ни държави, но сега червената лампичка замига, сигнализирайки ни за надвисналата опасност.

 

Спортният отдел на агенция БЛИЦ реши да припомни на своите читатели за най-популярните футболисти от ромски произход, доставяли радост на запалянковците. Някои от тях са изключително емоционални и ексцентрични. И няма как, имайки предвид буйната кръв, течаща в жилите им. Използвайки мотото “спортът за един мирен свят”, ние ще разкажем за някои интересни истории, свързани с ромите във футбола. И ще подчертаем, че българи и роми са вървели ръка за ръка, захвърляйки на една страна негативните краски в отношенията между “наши” и “ваши”.

 

Имената на трима от ромски произход са останали завинаги в историята на българския футбол. Николай Арабов, Ружди Керимов и Мариян Огнянов. Помните ли Арабов – Малайския тигър, както наричаха славния защитник на Сливен и националния отбор. Той беше част от звездния ни тим, класирал се на световните финали в Мексико през 1986 година.
 

Изключителен, невероятен. Това беше Николай Арабов на терена. Двамата с Джеки Димитров сформираха непробиваема централна двойка в защитния вал на България. Арабов го искаха откъде ли не. Включително ЦСКА и “Левски”. Той обаче си остана верен на родния Сливен. “Не мога да си тръгна. Тук е сърцето ми. Тук е душата ми. Махна ли се, ще стана труп!”, поетично заяви в ония години сърцатият футболист. След като се връща от световното в Мексико, Николай подарява десетки сомбрера на свои приятели. Ромите слагат веднага шапките на главите си и гордо обикалят с тях из централните улици на Сливен. Когато питат един от тях какво е това чудо, дето го носи, той с разтворени на макс очи обяснява: “Бате Аро ни ги донесе от една държава, дето живеят милиони като нас. Там нагъват само люто и пеят от сутрин до вечер!”

 

Ружди Керимов също е родом от Сливен. После играе в Локомотив (Пд) и ЦСКА. Той се прочува с гола, който отбелязва във вратата на Нотингам Форест. На 1 октомври “червените” бият за втори път славния тогава английски отбор, спечелил два пъти поред КЕШ. Правят го насред “Сити граунд” след точен удар на Керимов в 33-ата минута.

 

За Мариян Огнянов знаят и по-младите фенове на футбола. През 2006 година роденият в Лом халф на “Левски” стана първият играч, отбелязал гол с екипа на български отбор в групите на Шампионската лига. И засега е единственият!

 

Ако започнем да изреждаме имената на всички роми, играли професионален футбол, няма да ни стигне мястото. Те са десетки, та може и да са стотици. Като стана дума за Арабов, да си припомним за една друга сливенска перла – Демир Демирев. Викаха му Бебо. Та Бебо правеше на луди най-известните ни бекове у нас. Особено “железния” Пламен Николов от “Левски”. Но беше луд за връзване. Най-голямата му изцепка е след мач на Сливен с ЦСКА. Малко момче се доближава до Бебо, за да му иска автограф. Мъникът е придружаван от леля си – дългокрака мадама. Демирев се цепи на висок глас: “Дай първо на леля ти да се разпиша!”. Кирил Василев от Хебър и Данчо Митев от Берое допълват огромния списък от 80-те и 90-не години.

 

Ами колко ромски звезди са изгрели от Пловдив? Двама са най-ярките представители на Филибето от началото на 90-те години. Асен Николов-Бебето и Румен Христов-Ромарио. Освен под тепетата двамата блестяха после и в столицата. Единият в “Левски” и в Славия, а другият в ЦСКА и за малко в Локомотив (София). Бебето е душата на компанията. Ромарио – също. Румен Христов притежава и невероятно чувство за хумор, а когато е на кеф, и поет го раздава. “Плюете ни, че сме цигани, ама аз, майна, се гордея. Циганин да се наричам, първа радост е за мене”, рецитира Ромарио, перифразирайки куплета от популярното стихотворение на Дядо Вазов. Ругатните и псувните обаче шашват Румен Христов. И не му позволяват да разгърне докрай потенциала си, когато ЦСКА играе в провинцията. Феновете усещат това и се скъсват да хулят Ромарио. След един мач той се просълзява. Треньорът Димитър Пенев усеща притеснението му и го заменя на почивката. А после след мача го кани да хапнат в ресторант и да си поговорят на четири очи. “Не им обръщай внимание, тия, дето ти викат, са по-големи цигани от тебе, да знаеш!”, философски успокоява Пената депресирания футболист.

 

От настоящите играчи освен Мариян Огнянов друг популярен ром е Илия Илиев (Славия). Вървят слухове, че с такова потекло е Емил Ангелов-Бабангида, който наскоро се завърна от Кипър и облече фланелката на Берое. Шушука се и за други, далеч по-известни и доказани футболисти. Но това едва ли има някакво значение. Както е казал Стратега: Има по-големи цигани и от истинските такива. А не са малко примерите, в които роми и българи са били приятели извън терена. Накрая ще завършим с думи на Николай Арабов от негово интервю в края на 90-те години. “За мен важното е да бъдем човеци – без значение дали си бял, черен, жълт или червен!”. Колко просто и колко точно...