Бившият български национал Станислав Манолев разкри причината за проваления му трансфер в италианския гранд Милан преди години. Футболистът заяви, че сделката не се е получила заради "мениджъри и пари" и призна, че трансферът би бил "връх на сладоледа" в кариерата му.

„Винаги е имало изкушения, но може би преди бяха по-бедни времена, по-недостъпни. Нямахме толкова обувки и телефони и всеки се стараеше да играе, за да си позволи всичко. Сега имат по 10 чифта обувки, два инстаграма, пет фейсбука. Това е поправимо, ако се работи правилно. В целия свят ги има тези неща, но излизат футболисти, така че не е критерий. Най-силният си футбол го играх в ПСВ Айндховен. Тогава бях млад, амбициран да се покажа в Европа и смело мога да твърдя, че бях един от най-добрите в Холандия. Първата година бях в идеалния отбор. Футболът там е на съвсем различно ниво. Може би заради това успяват хората, тъй като мислиш само за спорта. Има неща, от които съм се разочаровал. Можех да отида да играя в по-голям отбор, но така се стекоха обстоятелствата заради мениджъри и пари. Съжалявам за това, но не мога да върна времето назад“.

„Най-сериозен интерес имаше от страна на Милан, ако трябва да бъда честен. Играхме националите с Англия на „Уембли“ и играх добре, макар че паднахме и Капело беше треньор на англичаните и ме беше препоръчал на Милан. Абате играеше тогава там и не се получи трансфера. Това щеше да бъде върха на сладоледа в моята кариера, но не се получи“, призна Манолев.

 Winbet - най-голямото разнообразие от пазари! (18+)

„Това го бях решил отдавна, но така се случи, че вкарах решаващи голове и помогнах на отбора да се спаси. Решението да се откажа не е отсега, а от пет-шест месеца. Всичко си има своя край. 20 години съм професионален футболист и съм се лишавал себе си и семейството си, тъй като съм отдаден на спорта и смятам, че сега е точният момент да се оттегля“, започна Манолев пред DIEMA SPORT.

“Надявам се да имам предложение да остана в клуба и да помогна с каквото мога на младите футболисти. Още съм действащ футболист и се познавам добре с всички. Дано да ми предложат длъжност и да помагам на Пирин. Треньор, ако съм, предпочитам деца, тъй като те са бъдещето. Бил съм в Холандия пет години и знам тяхната школа и знам как се работи. С това мога да бъда полезен. Не го изключвам, разбира се. Уча сега в ЮЗУ, но всичко с времето си. Събота ми е бенефисът и после искам 1-2 месеца да се отдам на семейството си и после да започна наново“.

„Най-много се гордея, че сам си постигнах успехите с много труд. Всичко съм постигнал сам, разбира се с помощта на треньори и шефове, но без моя труд и амбиции – това нямаше да стане. Щастлив съм, че направих една много добра кариера. При младите, за съжаление, не се вижда често тази амбиция, но се надявам, ако остана в клуба, да им го придам това нещо и да се развиват. От тукашната школа са излезли много футболисти и дано продължи така, но трябва много работа“, коментира още опитният бранител и каза няколко думи за финала за Купата на България между ЦСКА и Левски, спечелен от "сините" с 1:0.

„Левски надделя над ЦСКА с много силна игра в защита и себераздаването. Имаха повече положения, но в отбрана бяха много по-добри и им донесе успеха. Искаха и повече победата. За Левски беше на всяка цена да спечелят купата да играят в Европа. ЦСКА има гарантирано място и сякаш за Левски беше по-голяма мотивацията в този финал. И за фенове, ръководство, футболисти. Работил съм със Стоилов – много добър треньор, но на него това му е целта – да играе в Европа“.

„Нямам представа какво се обърка в ЦСКА. Далеч съм от клуба и не знам за какво става въпрос. Трябва тях да ги питате лично. Знаете базата на Лудогорец на какво ниво е и колко професионално се работи. Взимат много чужденци, които са скъпоплатени и има конкуренция. Работи се и здраво. Те имат два отбора на едни и същи високи заплати и с много добри качества. Който и да пуснеш, играят добре. Побеждават си у нас и не губят точки. Левски и ЦСКА разполагат с 12-13 футболиста. Трябва по-дълга резервна скамейка, за да са конкуренция на Лудогорец догодина“, продължи той.

„И на мен ми е болно за националния отбор, тъй като съм бил там и знам при загуби как реагират хората. Надявам се да се подобрят нещата, но трябва да се тръгне отдолу нагоре. Знаете, едно време, когато играех и аз имаше около 8-9 човека от Благоевград от нашата школа и бяха титуляри в България. Имаше резултати и на два пъти се разминахме от баражи за по една точка. Искрено се надявам да тръгне нагоре. Ще забелязват футболистите, ще играят в добри първенства и тогава може да очакваме добри резултати“, завърши Станислав Манолев.