Новото попълнение на руския Амкар (Перм) и бивш български национал Благой Георгиев даде дълго интервю за ТВ7. Известният със своята набожност играч очаква второ дете от половинката си Христина, с която вече имат една дъщеричка.

“Не ми е приятно да ме наричат Джизъса. Господ е един! Това са пълни глупости и много се ядосвам”, бяха първите думи на Благой Георгиев. “На Бъдни вечер останах сам в манастира в Кокаляне. Без съпругата ми. Там можеш да се уединиш, да оставиш светските дела в града, да избистриш мислите си и да ги насочиш към небето”, допълни футболистът.

На въпрос, дали се чувства праведен, Георгиев отговори: “Чувствам се като грешник. Всички на Земята са грешни, а аз съм един от тях. За моите грехове се изписа и изговори какво ли не, така че да кажа, че съм праведник, е глупост. Чувствам се доста грешен и към Христина, която ме е търпяла и ми е простила. Да е с мен, да ми прощава и да е толкова вярна - от нея мога само да се уча. Това, че ми е простила, означава, че заслужава повече от това, което правя. Нещата от миналото не трябва да се повтарят повече. Роди ни се и дете, което промени коренно моя живот и на жена ми. Макар че не сме женени, аз я чувствам като моя жена, тъй като от 8 години сме заедно. Двоумим се за името на детето, което чакаме. Със сигурност ще е библейско. Името на дъщеря ми е татуирано на единия ми крак. Името на следващото дете ще бъде на другия.”

Благой Георгиев говори и за изповедите, които прави: “Изповядвам се само пред моя изповедник и всичко остава между нас. Само той знае моите тайни.” А на въпрос, дали е грешно да се печели от футбол, той отговори: “Не смятам, че е неправедно да се изкарват пари от футбола. Това е просто игра. Децата от малки не мислят за парите, а за удоволствието. Грях е, ако родителите им казват да играят за слава и пари. Аз от малък играя, не виждам лошо да печеля от това, което обичам. На 31 години съм, ще играя още 4-5 години. Дай, Боже.”

“И преди казах - сливенският митрополит Йоаникий, трябва да бъде следващият патриарх. Познавам го този човек. Не съм аз, който да му правя реклама. Много хора още искат той да е патриарх - най-светият, най-духовният човек. Но той сам се отказа. Има си лично мнение, което спазва. Няма как някой да му е повлиял. Доколкото съм навътре в нещата, мисля, че втори кандидат или мой фаворит е митрополит Гавриил - ловчанският. Доколкото знам, наскоро се направи социологическо проучване, което показа, че повечето хора също искат него. Той е един от тези, които нямат досие. Но Господ казва: "Елате при мен", а не "Елате при митрополит Ганчо или Пенчо". Всичко останало е оправдание да не отидеш на църква. Много е лесно да седиш пред телевизора, да си пиеш биричка, да хапваш чипс и да коментираш. Защо не станеш митрополит? Защо не станеш свещеник, за да видиш колко е трудно?

Футболистът беше попитан и какво мисли за края на света, който съвпада рождения му ден. “Истерията беше за невярващите и за тези, които нямат страх от Бога. Ако бяха чели малко повече литература, нямаше да имат такива страхове. Господ те прави по-мъжествен и по-силен и няма как да имаш такива истерии.”

Последва кратък блиц с асоциации за посочени личности:
- Венци Стефанов?
- Той ми даде път в “Славия”. Той ме взе в мъжкия отбор. Не е тайна, че сме в много добри отношения, чувствам го като втори баща.

- Маджо?
- Той също беше с Венци. Много пъти ми е правил забележки по какви ли не начини, но само за да раста като човек.

- Рамзан Кадиров?
- С две думи: Голям лидер!

- Валери Божинов?
- Голям футболен талант, който малко трябва да се замисли какво се случва и как да продължи живота си, ако иска да прогресира във футбола.

- Свети Николай Чудотворец?
- Един от най-големите светии, раждани някога. Не съм човекът, който трябва да коментира такива имена.