Във футбола има едно неписано правило, че големите треньори почти никога не са били големи играчи. Както и обратното. Създателят на славния „Милан” от края на 80-те години на миналия век Ариго Саки неслучайно казваше, че въобще не е задължително да си бил кон, за да станеш добър жокей. Има, разбира се, и изключения като Франц Бекенбауер или Йохан Кройф, но те само потвърждават правилото. Към това правило спада и Янко Динков, който на 16 март навършва 85 години.

Той играе в „Марек” до 1958 г., а после четири години облича фланелката на столичния „Академик”. Само на 25 години приключва състезателната си кариера, за да се посвети на нелеката треньорска професия. Завършва ВИФ, специалност „Футбол” и се гмурва в неизвестните дълбини. Именно той е инициаторът за откриването на Детско-юношеската школа на „Марек” и

през неговите ръце минават играчи като Сашо Паргов, Кирил Миланов,

Иван Кючуков, Йордан Самоковлийски, братя Шалдупови и други. От 1963 година е помощник-треньор на представителния отбор и успява „да хване” нещо от занаята на Любомир Петров, Иван Радоев и Кирил Чипев.

Но когато през 1973 година застава начело на „Марек”, малцина са тези, които му предричат успешна кариера. Отборът играе в „Б” група и шансовете му отново да се завърне в елита изглеждат твърде съмнителни. Въпреки това Динков успява да сглоби боеспособен тим и през 1976 година „Марек” се завръща в майсторската група. Тук вече са двамата братя Иван и Венцислав Петрови, които ще бъдат основната движеща сила на тима, който скоро ще се превърне в шлагер на сезона в „А” група. И започна един сезон, който ще остане завинаги в историята на „Марек”. Шампионът ЦСКА бе буквално съкрушен на стадион „Народна армия” с 3:1, а през пролетта „червените” претърпяха фиаско и в Дупница (б.а. – тогава Станке Димитров) с 2:1. Единствено бъдещият първенец „Левски” имаше положителен баланс с марекчани – 3:0 за „сините” в София и 1:1 при гостуването. В крайна сметка „Марек” се класира на трето място в първенството и завоюва бронзовите медали. Това бе и триумфът на треньора Янко Динков, който от „Б” група катапултира своите възпитаници до призовата тройка в „А” група.
 

Winbet - победата е емоция! (18+)

Така отборът трябваше да дебютира в европейския турнир за Купата на УЕФА. Първия съперник бе унгарският „Ференцварош”. На стадион „Бончук” обаче домакините изнесоха истинска лекция на самонадеяните унгарци, като ги декласираха с 3:0. Реваншът бе тежък, но марекчани успяха да съхранят преднината си от първия мач и въпреки че загубиха с 2:0, продължиха в следващия кръг. А там ги чакаше не кой да е, а мюнхенският „Байерн”. В него вече не беше заминалият за САЩ Бекенбауер, но

в състава на баварците все още бяха звезди

от ранга на Сеп Майер и Герд Мюлер,

както и вече утвърдилият се Карл-Хайнц Румениге. На Олимпийския стадион в Мюнхен домакините си осигуриха комфортен аванс от три чисти гола и явно сметнаха гастрола си в България като приятна разходка. Но това, което се случи на „Бончук”, също ще остане завинаги в аналите на „Марек”. Пред препълнените трибуни (от 41 000 жители на града 32 000 бяха на стадиона!) марекчани тръгнаха в неспирни атаки и баварците преживяха тежки минути. 

Още до почивката „Марек” поведе с 2:0 с голове на Иван Петров и Сашо Паргов. Трибуните щяха да рухнат, както и околните дървета, по които като гроздове бяха накацали зрители. Въпреки натиска през втората част, „Байерн” успя да удържи минималното предимство от двата мача, като на два пъти и гредите помогнаха на прочутия Майер. Така „Марек” постигна най-авторитетната си победа в историята, а Янко Динков надделя в треньорския дуел с известния Детмар Крамер.

През 1978 година треньорът отново поведе своите, но този път в турнира за Купата на съветската армия. „Марек” достигна до финалния мач на стадион „Васил Левски” в София, където спечели с 1:0 срещу ЦСКА с гол на Севдин и не само завоюва единствената купа, но и вгорчи празника за 30-годишнината на „червените”. През есента на същата година в първия кръг на турнира за Купата на носителите на националните купи „Марек” посрещна шотландския „Абърдийн”, чийто треньор бе все още неизвестният тогава Алекс Фъргюсън, който правеше своя дебют в евротурнирите. На „Бончук” под струите на дъжда марекчани прекършиха съперника с 3:2, но в Шотландия отстъпиха с 0:3 и отпаднаха. Въпреки това Янко Динков

сложи и „скалпа” на Фъргюсън в колекцията си от победи.

В онези години съставът на „Марек” се знаеше почти наизуст със съвсем малки промени: Стоянов, Севдин, Колев, Караколев, Палев, Райнов, С. Паргов, Томов, Ив. Петров, В. Петров, Кючуков.

Следващата година „Марек” се опита да брани купата, но само стигна до полуфинала, загубен от „Берое” след продължения. Янко Динков остана начело на тима до 1983 година, когато отиде в „Славия”. След една година пак се върна в „Марек”, а после опита силите си в чужбина. Беше начело на кипърския „Омония”, с който постигна дубъл (шампион и купа) през 1985 и 1987 година, като в състава му бяха Спас Джевизов и Бойко Димитров. Подобен дубъл направи и с „Африка Спорт” от Кот д’Ивоар през 1990 година. После се върна в България и беше треньор на „Добруджа” и „Миньор” (Перник) когато бяха в „А” група, както и на „Пирин” и отново на „Марек”, когато бяха в „Б” група.

Като съюзен треньор във футболната ни федерация беше и в националния отбор през 1979 година, както и в олимпийския от 1981 до 1983 година. Беше и председател на Треньорския съвет към БФС. За заслугите си към футбола през 1978 година бе удостоен със званието „Заслужил треньор”, а години по-късно стана и носител на „Златната значка” на БФС.
РУМЕН ПАЙТАШЕВ