ЦСКА гостува на Рома в четвъртък. Мястото на сблъсъка ще бъде митичния “Стадио Олимпико”. Стадион, на който отдавна България се е доказала като спортна сила. Остава сега да го направят и момчетата на Любослав Пенев. Да повторят подвига на великата Стефка Костадинова, която на 30 август 1987 година точно на това място скочи феноменалните 209 сантиметра и вече 22 години рекордът й в скока на височина е неподобрен. През далечната 1960 година родният борец Димитър Добрев стъпва на златния олимпийски връх.

БЛИЦ ви представя някои факти, свързани със “Стадио Олимпико”

Основата на стадиона е положена през 30-те години на миналия век. През 50-те години е обновен и по време на Олимпиадата в Рим през 1960 година достига капацитет 55000 места. По време на световното първенство през 1990 година почти целият стадион е разрушен, за да бъде реконструиран и в момента на трибуните има 72 698 седящи места. “Олимпико” е един от 28-те стадиона, оценени с 5 звезди от УЕФА.

НАЧАЛОТО
В първите години стадионът носи името “Стадио дел Чипрези”. Строителните работи започват през 1928 година под зоркото око на торинския инженер Фриса Анджело и архитекта Енрико дел Дебио. Всичко е готово през 1932 година. Дали не е било предвидено стените да са покрити със зид, не се знае, но в началото е имало тераси, покрити с трева.

През 1933 година е взето решение капацитетът на съоръжението да бъде увеличен за 35 000 седящи зрители и 55 000 правостоящи и в краен случай 65 000, ако има свръх интерес. Реконструкцията е завършена през 1937 година, когато на стадиона се нанасят и двата вечни съперника в Рим – Лацио и Рома.
Стадионът е бил предназначен за спортни и гимнастически събития, както и за фашистки събирания, най-известното от които е посещението на Адолф Хитлер на 7 май 1938 година.

ОГРОМЕН КАПАЦИТЕТ
През декември 1950 година реконструкцията на стадиона е подновена, тъй като в предишните няколко години всички работи са замразени заради войната. Този път съоръжението е поверено в ръцете на инженер Карло Рокатели. Амбициите са да бъде изграден много модерен за онова време и със сложна инфраструктура стадион. Финансов недостиг и не до толкова добри екологични характеристики на района пречат за намеренията. След смъртта на Рокатели през 1951 година произведението било поверено на Анибал Витейоци и капацитетът е увеличен на 100 000 (оттам идва и името през 60-те години - Stadio dei Centomila (на снимката вляво), на италиански Centomila е сто хиляди). Стадионът е открит на 17 май 1953 година с мач между Италия и Унгария.

ОЛИМПИАДАТА ПРЕЗ 1960 ГОДИНА
Стадионът е домакин на церемонията по откриването и закриването на Олимпиадата през 1960 година, както и на лекоатлетическите състезания. Капацитетът е намален и достига до 65 000 места. Седалките първоначално били направени от дърво, след което били заменени от нови дървени в сиво-зелен цвят. Единствената критика през годините е била, че трибуните са доста далеч от състезанията поради наличие на лекоатлетическа писта.

БЪЛГАРСКАТА СЛЕДА НА ОЛИМПИКО
Още през далечната 1960-а български спортисти покоряват Рим. Борецът ни Димитър Добрев (на снимката вляво) печели златен медал в класическия стил в категория 79 кг. Крали Бимбалов (класически стил, категория 57 кг), Неждет Залев (свободен стил, кат. 57) и Станчо Колев (свободен стил, кат. 62) носят сребърни медали, а с бронзови отличия се връщат Динко Петров (класически стил, кат. 57), Еньо Вълчев (свободен стил, кат. 67 кг), както и гимнастикът Велик Капсъзов, който завоюва трето място на халки.

През 1987 година на световното първенство по лека атлетика България отново има с какво да се гордее. Христо Марков става световен шампион на троен скок с постижение от 17,92 метра. Гинка Загорчева печели златото на 100 метра с препятствия с резултат 12,34 секунди. Идва ред и на великата Стефка Костадинова. На 30 август родната лекоатлетка се извисява в скока на височина с 209 сантиметра, рекорд, който е ненадминат вече 22 години. Зад себе си Стефка оставя Тамара Бикова от (СССР) и Сузане Бейер от (ГДР). Цветанка Христова печели бронз на хвърляне на диск с резултат 68,82. България завършва на четвърто място в генералното класиране по медали с 3 златни и 1 бронзово отличие. Пред нас са само ГДР, САЩ и СССР

ПОСЛЕДНА РЕКОНСТРУКЦИЯ
Новият облик на стадиона идва за световното първенство през 1990 година. Работата е поверена в ръцете на дизайнери, строителите срутват почти целия стадион, като остава единствено една от трибуните. Всички места са покрити с бяло и синьо, изградени са два огромни екрана. “Олимпико” приема 5 мача на Италия по време на световното първенство, както и финалът между ФРГ и Аржентина (1:0) с гол на Анди Бреме от дузпа в 85-ата минута.

През 2007 година започва вътрешното обновяване на стадиона, за да отговоря на изискванията на УЕФА. Работата е завършена през 2008 година (снимката вдясно) – подобрени са съблекалните, извършена е пълна подмяна на седалките, поставено е ново светлинно табло, частично са премахнати плексигласовите бариери между трибуните и терена. С цел комфорта на зрителите са изградени няколко места за бързо хранене, ресторанти и др.

ГОЛЕМИТЕ СЪБИТИЯ
Стадионът приема освен Олимпиадата през 1960 година и световното първенство през 90-а, още няколко спортни състезания. През 1975 година е домакин на лятната Универсиада, а през 1987 година приема световното първенство по лека атлетика. През 1996 година Ювентус и Аякс играят финал в Шампионската лига. Тимът от Торино печели след изпълнение на дузпи. Тази пролет Барселона също триумфира в най-комерсиалния футболен клубен турнир, след като се наложи над Манчестър Юнайтед с 2:0. В състава на "червените дяволи" бе и българинът Димитър Бербатов.

Стадионът става арена на десетки концерти на велики изпълнители. През 1997 година пее Тина Търнър, през 2004 година – Ерос Рамацоти, година по-късно – Ю Ту, на 17 юли 2006 година концерт изнася “Депеш Мод”, на 6 август – Мадона. На 20 юни 2007 година на сцената излизат Айрън Мейдън, през юли Джордж Майкъл. През септември миналата година втори концерт изнася Мадона. През юни тази година на сцената излизат отново Депеш Мод и Тициано Феро, а през юли Брус Спрингстийн.
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ

По-важните мачове на “Олимпико”
1968 г., финал на европейско първенство
Италия – Югославия 2:0
1977 г., финал за КЕШ
Ливърпул – Борусия (Мьонхенгладбах) 3:1
1980 г., финал на европейско първенство
Германия – Белгия 2:1
1984 г., финал за КЕШ
Ливърпул – Рома 5:3 след дузпи (1:1 в редовното време)
1990 г., финал на световно първенство
ФРГ – Аржентина 1:0
1996 г., финал в Шампионска лига
Ювентус – Аякс 5:3 след дузпи (1:1 в редовното време)
2009 г., финал в Шампионската лига
Барселона – Манчестър Юнайтед 2:0

Стадионите с 5 звезди от УЕФА
Австрия
“Ернст Хапел Щадион” - Виена
Англия
“Олд Трафорд” - Манчестър
“Уембли” - Лондон
Франция
“Стад дьо Франс” - Париж
Германия
“HSH Нордбанк Арена” - Хамбургер
“Олимпиащадион” – Берлин
“Олимпиащадион” – Мюнхен
“Сигнал Идуна Парк” - Дортмунд
“Велтинс Арена” - Гелзенкирхен
Гърция
Олимпийски - Атина
Италия
“Сан Сиро” - Милано
“Олимпико” - Рим
Холандия
“Амстердам Арена” - Амстердам
“Фейенорд” - Ротердам
Португалия
“Ещадио да Луж” - Лисабон
“Ещадио до Драгао” - Порто
“Ещадио Жозе Алваладе” - Лисабон
Русия
“Лужники” – Москва
Шотландия
“Хемпден Парк” - Глазгоу
“Айброкс” - Глазгоу
Испания
"Камп Ноу” - Барселона
Олимпийски – Барселона
Олимпийски - Севиля
“Сантяго Бернабеу” - Мадрид
“Висенте Калдерон” - Мадрид
Турция
“Ататюрк” - Истанбул
“Шюкрю Сарачоглу” - Истанбул
Уелс
“Милениум Стейдиъм” - Кардиф