Героят от САЩ`94 Даниел Боримиров заяви, че обмисля със семейството си да се махнат от България и да се преместят да живеят в любимата му Германия. Бившият футболист и директор в "Левски" гостува в предаването "Предо обед" по bTV, където си припомни радостните мигове от завръщането от Щатите след лудото американско лято преди 20 години.

"Спомени, които никога не се забравят. Пазя си много снимки и видеозаписи. Няма как да не ги пазя, тъй като това са скъпи спомени. Често отварям албумите и гледам снимките, връщайки се назад. През 1994-а успяхме да обединим цяла България. Тази радост вече 20 години ни топли", заяви Боримиров.

"Докато бяха мачовете в САЩ, не знаехме какво точно се случва в България. Само четяхме и ни разказваха колко радостни са хората тук. Но щом кацнахме в София, веднага усетихме невероятната атмосфера. Има страшно много хора на летището, а и след това по улиците. От аерогарата до стадион "Васил Левски" пътувахме може би повече от 45 минути... След "Орлов мост" задръстването беше много голямо. Огромната тълпа ни чакаше, хората искаха да се докоснат до нас, чукаха по автобуса, викаха "Българи юнаци!". Сълзите се стичаха от очите ми. Завръщането ни от Щатите беше голямо преживяване, незабравимо", разказа бившият полузащитник.

"Тази година "Левски" има 100-годишнина, а виждате какво се случва. Отборът разочарова и мисля, че празненствата няма да са такива, каквито трябваше да бъдат. Когато бях футболист на "Левски" имах повече успехи, но и като ръководител също. Бях част от последната шампионска титла през 2009 година, виждате, че след това нямаме нищо спечелено. Дано бъдещето е по-добро - и за мен, и за "Левски", пожела си Боримиров.

"Левски" за мен винаги е отворена вртата и ще си остане такава. Много обичам този клуб. Това, което ми е дал, се стремя да му го върна. Аз нямам врагове. Няма какво да деля с Гонзо. Просто тогава отговорих на всичките му нападки и писания по мой адрес", каза героят от САЩ`94.

"Радвам се, че имам такова прекрасно семейство - жена, деца... Не ме е страх за щерка ми, защото вярвам в нея. С жена ми сме я възпитали както трябва. Стискам палци на сина ми, който върви по моите стъпки. Избрал си е футболът като начин на живот. Помагам му, той знае, че тряба да е упорит. Почти всяка година ходим в Германия. Там се зареждам доста положително", каза бившият халф на Мюнхен 1860.

"Не искам да казвам силни думи, но нещата, ако така продължават да се развиват в нашата държава, нищо чудно да избягаме, да я напуснем в посока Германия", обяви 44-годишният Боримиров.

"Обичам хубавите коли, любимата ми марка е известна. Също така обичам хубавите часовеници, а ловът е хобито ми. Като се разхождам из гората се зареждам. Имаме уникална природа. Притежавам доста ловни трофеи, ходил съм по сафарита, у нас съм ловувал на доста места", разказа още бившият футболист, родом от Видин.