Благодетелят на Ботев (Пловдив) Илиян Филипов продължи вчерашната атака на клуба към кмета на града под тепетата Костадин Димитров, свързана с казуса относно стадион „Христо Ботев“. Темата за „Колежа“ ще бъде една от точките в дневния ред на Община Пловдив на 28 май.

Вчера „канарчетата“ излязоха с декларация, в която твърдят, че се прави опит клубът да бъде лишен от управлението и използването на търговски помещения, скайбоксове, ВИП-зони, паркинги, фен магазина, клубния музей, както и ключови пространства, свързани с функционирането на стадиона. Това пък застрашава участието на „жълто-черните“ в елита и провеждането на футболни мачове.

ПУБЛИКАЦИЯТА НА ИЛИЯН ФИЛИПОВ
Да припомним малко история на кмета Костадин Димитров.

Може би е отсъствал точно от този час.

Малко хора днес знаят, че Ботев не е бил просто футболен клуб.

Ботев е бил една от най-силните, най-организираните и финансово стабилни спортни организации в България още преди 1944 година.

СК „Ботевъ“ не е чакал държавата или общината да му построят дом.

Клубът сам е изграждал своята инфраструктура, със средства на ботевисти, дарители и членове на общността.

Още през 1934 година клубът получава нотариален акт за собственост върху земята.

И не говорим само за терена на стадион „Христо Ботев“.

Исторически Ботев е разполагал и с други спортни терени и имоти в Пловдив, включително терени в района на днешния стадион „Спартак“, както и други спортни площи, изграждани и използвани от клуба през годините.

Това е бил клуб със:

собствена база,

собствена инфраструктура,

изградени трибуни,

огради,

клубни помещения,

тренировъчни терени,

и сериозна организационна структура.

По онова време Ботев е бил сред най-силните финансово спортни дружества в страната.

Клубът е имал стабилна членска маса, дарители, приходи и реална способност сам да инвестира в развитието си.

След 9 септември 1944 година обаче започва познатият процес: комунистическата власт национализира спортните имоти в цялата страна.

Точно тогава Ботев губи реалната собственост върху своите терени и бази.

Клубът не ги е подарил.

Не ги е продал.

Те са били отнети.

Стадиони, игрища и спортни бази преминават към държавата, БСФС и различни административни структури, а след промените през 1989 година голяма част от тези имоти остават актувани като общинска собственост.

Затова днес е повече от цинично хора, които никога не са изградили нищо за Ботев, да се държат като единствени господари на стадиона и да правят опити да отнемат:

търговските площи,

музея,

фен магазина,

скайбоксовете,

ВИП зоните,

и механизмите, чрез които клубът може да оцелява.

Истината е една:

Ботев е имал своя дом много преди днешните политици изобщо да съществуват в обществения живот.

И ако някой днес иска да говори за собственост и морално право върху стадиона, първо трябва да познава историята.