България приема Холандия в събота от 21.45 часа на Националния стадион "Васил Левски" в световна квалификация. Днес пък се навършва една година от смъртта на Йохан Кройф. Всичко това ни даде повод в рубриката БЛИЦ Архив да върнем лентата назад...
Преди повече от 45 години България и Холандия са отново в една квалификационна група. И отново в битка за класиране на световно първенство. Става въпрос за Мондиала през 1970-а в Мексико.
Останалите отбори в групата са Полша и Люксембург, като само първият се класира за най-големия футболен форум.
„Лалетата” все още не са световна сила, но са на пътя към върховете. В състава им блестят доста големи имена. Сред тях е и Йохан Кройф, който вече се е утвърдил в стартовата единайсеторка.
Освен, че е уникален талант, Йохан показва на моменти и чепатия си понякога характер. Още тогава той дава да се разбере, че хората по високите етажи на холандския футбол трябва да се съобразяват с него, макар и да все още твърде млад.
На 4 септември 1968 година „лалетата” стартират участието си в световните квалификации с победа с 2:0 срещу Люксембург. С решение на треньорския щаб Кройф и повечето звезди на отбора не играят срещу абсолютния аутсайдер. Идеята е ясна – успехът е сигурен, а титулярите трябва да бъдат съхранени за по-важните двубои.
Специалистите са категорични, че холандците най-после ще се класират на Мондиал, след като предишното им участие е било през далечната 1938 година.
Селекционер на отбора е немецът Георг Кеслер, а на терена се открояват големите фигури на Кройф, Кайзер, Сварт, Вим Янсен, Израел, Сурбиер, Ван Ханегем, Роби Рензенбринк, както и на младия и обещаващ вратар Ян ван Беверен.
На 27 октомври същата година предстои първото голямо изпитание – Холандия гостува в София за битка с България.
Една седмица преди двубоя Кеслер получава послание, подписано от петима играчи на Аякс начело с Йохан Кройф. Те категорично обявяват, че няма да участват в мача, тъй като не са доволни от размера на премиите в размер на 200 флорина. Преговорите продължават два дни, а в крайна сметка холандската федерация отказва да изпълни изискването на „Бандата на петимата от Аякс”, както нарича бунтарите местната преса.
Кройф е категоричен, че няма да пътува до София и обявява, че е контузен. Останалите четирима обаче правят компромис и попадат в групата за световната квалификация.
Така на 27 октомври Холандия излиза на Националния стадион „Васил Левски” без Кройф и губи с 0:2. Головете за нашите отбелязват Христо Бонев от дузпа в края на първото полувреме и Георги Аспарухов в средата на втората част.
Препъването на холандците изобщо не впечатлява Йохан Кройф, чиито мисли са насочени към друго. На 2 декември през същата 1968 годна той сключва брак с любимата си Дани Кестер. Сватбата е изключително помпозна и се превръща в най-голямото светско събитие в Холандия през последното десетилетие. 
Кройф се връща в състава на „лалетата” за следващата световна квалификация, която е отново срещу Люксембург. На 26 март 1969 година холандците газят с лекота с 4:0, а Йохан Велики е автор на едно от попаденията.
Впоследствие Холандия бие Полша у дома с 1:0, но в ответния мач допуска поражение с 1:2 и шансовете за Мондиала в Мексико започват да изглеждат илюзорни. Между тези две срещи нашите попиляват с 4:1 Полша в София.
Стига се до втория сблъсък с България, който е повече от важен и за двата отбора. На Кройф и компания им е нужна задължителна победа, а нашите ги устройва и равенство.
Ето как в книгата си „Йохан Кройф – гений и деспот” известният френски журналист Шериф Гемур описва събитията около мача на 22 октомври 1969 година в Ротердам:
„Голяма победа, съчетана с лош край на състезанието за българите и поляците, може да предложи на „оранжевите” последен шанс да грабнат билета за Мексико. Но за Йохан всичко, свързано с националния отбор, отново поема в обичайната шантава посока. Отборът се събира на базата си в Цайст през уикенда преди мача в сряда. Всички са там. Освен Йохан Кройф. Ханс Айкенбрук, капитан на Холандия (1967-1970), разказва какво се случва: Йохан го нямаше, защото беше на делово пътуване в Милано. В понеделник, когато го очаквахме, Кройф беше там, защото тъкмо беше отворил с жена си Дани магазин за обувки в италианския град. Във вторник Йохан все пак изяви желание да се върне в тима, но треньорът Кеслер отсече: „Ако той дойде, ще го отпратя да си върви у дома”. И добави: „Ханс, никога повече няма да го викам”. Но го повика още за следващия мач. Нормално! Не можеш да се лишаваш от такъв играч!”.
В сряда, 22 октомври, отново без Йохан, Холандия изиграва слаб мач срещу България, който завършва 1:1. Домакините повеждат, а нашите изравняват през второто полувреме чрез Христо Бонев в 60-ата минута.
Така „лалетата” са аут за Мондиала в Мексико. За там се класират родните „лъвове”, въпреки че в следващия двубой падат с 0:3 при гостуването си на Полша. След това обаче (на 7 декември 1969) българите отупват с 3:1 Люксембург като гост и финишират първи в групата с 9 точки. Втори е Полша с 8, а Холандия е трета със 7. Люксембург логично е на опашката с 0 точки.
В Ниската земя цари пълно смайване: как е възможно националният отбор да не класира за световното в период, в който Аякс е играл на финал за КЕШ, а Фейенорд е на път да спечели турнира през пролетта на 1970 година.
Вратарят Ван Беверен се нахвърля върху съотборниците и върху Кройф: „Провалихме се, защото някои не дадоха всичко от себе си. Те мислят и говорят само за пари. Как може да мислиш за пари, когато играеш за своята страна?”.
Но по-късно Кройф показва феноменалната си класа с националния екип. Историята я знаят всички – на Мондиал 74 Йохан извежда „лалетата” до финала. Там те са фаворити, защото играят красиво, модерно и печелившо. Ала в крайна сметка световната титла се изплъзва от ръцете им, отивайки в тези на домакина Западна Германия. Така ще и през 1978 година (вече без Кройф). Така беше и през 2010 година. Но това е друга тема...
БЛИЦ СПОРТ
