Някои казваха, че ЦСКА е люпилня на таланти. Ако обаче погледнем статистиката, ако отидем на базата, където тренират младите “армейци”, бързичко ще разберем, че “червените” по-скоро са се превърнали в бунище на млади надежди. Бунище, в което липсва почвата, в която да растат и да бъдат отглеждани бъдещите звезди. Талантите биват принуждавани да напуснат “армейското” гнездо и да полетят в друга посока. Да избягат, търсейки победата. Бягство към победата. Досущ като онзи филм със Силвестър Сталоун и Краля на футбола – Пеле.
Емилиан Палийски е един от многобройните прекрасни момчета, които вече не са част от ЦСКА. За негово щастие той е един от малцината, успели да се наложат и да заиграят футбол в Западна Европа. Или по-точно в Германия – страната, символ на дисциплина, труд, пот, себераздаване, каляване и победи.
Това лято роденият на 27 август 1994 година Емилиан очаква да получи немски паспорт. За да го докача, Палийски премина през деветте кръга на Ада.
Ето неговата кратка история, която може да послужи за пример на много малчугани, мечтаещи един ден да покорят футболните висини...
Емо прави първите си стъпки на терена в Хебър (Пазарджик), където треньор му е Иван Димитров. Той се справя чудесно с топка в крака. Дрибълът, пасът, контролът, ударът и бързината са основна част от богатия му спортен арсенал. Палийски веднага хваща окото на скаути от “Ботев” (Пловдив) и се прехвърля в школата на “канарчетата”. Оттам впоследствие се озовава в ЦСКА. Всичко в началото върви като по мед и масло за седмокласника. Треньор му е Галин Иванов – бившият защитник на “червените” от средата на 90-те години. Емилиан светкавично се адаптира в новата и трудна обстановка. Истинска фурия е по левия фланг. Утвърждава се като едно от най-добрите и обещаващи крила в родния футбол.
Но сетне идват мъките. Шефът на детско-юношеската школа Спас Джевизов е заменен от Георги Велинов. Новият бос маха Галин Иванов от треньорския пост на набор 94, с което започват бедите за Палийски. В продължение на 6 месеца Емо тъпче на едно място. Времето сякаш е спряло за него. В тези трудни моменти ръка на таланта подава мениджърската агенция “ЦСКА – АС’23” начело с Емил Данчев и Иван Добринов. Двамата виждат потенциала в Палийски и се нагърбват със задачата да му съдействат.
През лятото на 2008-а 14-годишният младок е поканен на проби в Байер (Леверкузен). И Емо бяга към Германия. Бяга към победата... В бившия клуб на Бербатов той показва способностите си. Участва в няколко контроли, в две от които бележи гол и записва асистенции.
След добрите си изяви на немска земя Емо получава няколко предложения и в крайна сметка се спира на офертата от Рот Вайс (Ерфурт). Талантът попада в друг свят. Далеч по-добър от българския. В свят, в който мизерията на “червената” футболна действителност е заменена с прекрасни терени и уникална школа. Най-голямата в Тюринген. В първите дни му е трудно. И няма как, след като не знае и дума от езика на Гьоте. Емо тръгва на училище, записва и 8-месечен курс за усилено изучаване на немски. Всички разходи са поети от Рот Вайс. Така бавно и полека юношата Палийски израства с...няколко века. Да, метафората от романа на Иван Вазов “Под игото” е възможно най-точната, тъй като избягалият от родното робство футболист буквално се преобразява и калява в “желязната” Германия. Освен че подобрява чисто спортните си качества, Палийски променя начина си на мислене, начина си на живот. Намира истинското си Аз. С екипа на Рот Вайс изиграва поредица от силни двубои, но тъй като е чужденец, няма право да участва в официални мачове, а само в контроли.
През 2010 година Емо намира място в полезрението на Нюрнберг. И ако в Рот Вайс е било чудесно, то в новия клуб Палийски попада във футболния Рай. Базата на Нюрнберг е съставена от 10 терена, тревата на които е далеч по-качествена от тази на Националния стадион “Васил Левски”. Да не говорим за тресавищата, на които се мъчат младите “армейци”. Емо и съотборниците му тренират с оригинални обувки “Адидас”, с оригинални топки “Адидас”. Спазват строг хранителен режим, а към треньорския щаб има специален психолог, чиято основна задача е да се занимава конкретно с подрастващите футболисти. През януари 2011 година Палийски записва официални мачове в Бундеслигата, младша “А” възрастова група. Класата му изпъква за пореден път и най-вече в двубоя между Нюрнберг и Байерн (Мюнхен), когато дава брилянтен пас към Паскал Кьопке за крайното 1:0. Паскал е син на популярния германски вратар Андреас Кьопке.
Малко по-късно целият юношески отбор на Нюрнберг заминава за столицата Берлин, където е подложен на специални тестове, в което се подлагат на изпитание не само футболните, но и психологическите и общообразователните способности на играчите. Момчето с най-добри показатели от всички тествани е Емилиан Палийски.
Това, което впечатлява Емо при престоя му в Нюрнберг, е визитата на специални комисари от ФИФА. Те правят проучване за работата в школата и най-вече за отношението на треньорите към футболистите.
Впоследствие Палийски получава сериозна контузия в менискуса. Налага се спешна операция, която е извършена в клиниката на д-р Иван Василев в Щутгарт. Благодарение на добрата хирургическа намеса Емо е възстановен, но заради по-продължителното възстановяване пропуска част от сезона.
През август миналата година той получава по-добро предложение, което идва от друг клуб в областта Бавария – Нойщат. Смяната на обстановката никак не пречи на Палийски. Напротив. За отрицателно време Емо се превръща във водеща фигура на местния тим. На 19 ноември играе финал за купата на Лигата, в който Нойщат печели с 6:3, а българското момче влиза в хрониките с красив гол и цели три асистенции.
Талантът на Палийски е забелязан от Аусбург и Гройтер Фюрт. Представители на двата клуба вече са подчертали дебело името на българина в трансферните си тефтери и нищо чудно Емилиан да поеме в друга посока. По-висока и по-предизвикателна, тъй като в случая става въпрос не за юношеските формации на въпросните два клуба, а за техните представителни и дублиращи формации. А през лятото, когато завърши средното си образование и навърши 18 години, Емо ще се сдобие с германски паспорт. Това ще бъде важна крачка към неговото бъдеще. Важна крачка към победата.
