Българският национален отбор по футбол  ще изиграе утре втория си мач с Индонезия. Първият е през далечната 1973 година, когато нашите пак като сега са на турне в далечната азиатска страна. Именно за него в рубриката БЛИЦ Хит ще ви разкажем в следващите редове.

Вижте само колко допирни точки имат предишното и настоящото пътуване на националите. Преди 53 години отново играем с Индонезия и с екзотичен тим – тогава с Нова Каледония, а утре, петък, със Соломоновите острови.

Разликата е, че през 1973-а българският отбор бие път и до Австралия

През ноември 1972 година във футболната ни федерация пристига предложение за дълго пътуване и цели пет контроли в периода 30 януари – 22 февруари 1973 година. Мачовете са срещу Индонезия, Нова Каледония, както и три срещи на австралийска земя с „Б“ отбора на „кенгурата“.

Офертата изглежда добра и от финансова гледна точка, но се появява един проблем. За 28 и 31 януари има подписано споразумение за приятелски двубои на България срещу Кипър и Гърция съответно в кипърското селце Лиси и в Атина.

Не за първи път в подобни случаи родните началници взимат следното решение. Да пратят два отбора на двете турнета с двама селекционери – Христо Младенов и Йончо Арсов.

Така срещу Кипър и Гърция излизат едни футболисти, а на дългото пътуване до другия край на света излитат други играчи.

Изключение прави само Атанас Михайлов

Мегазвездата на Локомотив София взима участие в контролата с Кипър, после пътува с тима до Атина, но не играе срещу гърците, а оттам тръгва с другия отбор за Индонезия.

Забележете само как избраниците на Йончо Арсов стигат до индонезийската столица Джакарта. На 30 януари рано сутринта летят със самолет Ил-62 от София до Атина, от гръцката столица следва тричасов полет и кацане в Кувейт. От едноименната столица на малката държава следва ново пътуване до индийския град Бомбай, откъдето след кратък отдих и зареждане на гориво следва дестинация до Сингапур. И от Сингапур полет до индонезийската столица Джакарта. 

Ил-62 не прави никакви проблеми с едно малко „изключение“, за което ще стане въпрос по-надолу. Та тогава той е последен писък на техниката - първият съветски междуконтинентален пътнически турбореактивен самолет.

„Толкова дълго не бяхме пътували. Мина над половин век, но и сега помня как на сто места спирахме“, връща се много назад във времето пред БЛИЦ легендата на Локомотив Пловдив Георги Василев-Гочо.

„В Сингапур ни впечатлиха небостъргачите и изключително задушното време. А при кацането в Джакарта пукаше такъв дъжд, че това остава в съзнанието ти за цял живот“, добавя 80-годишният ветеран.

По онова време президент на Индонезия е генерал Сухарто – върл антисоциалист и приятел на Запада, избил стотици хиляди комунистически симпатизанти. „Злодеят на капитализма“ малко или много притеснява правителството в София, въпреки че от индонезийската футболна централа гарантират, че нищо лошо няма да се случи на родните национали. Нещо повече – индонезийците осигуряват огромен кортеж, който съпровожда автобуса с българските играчи, превозил ги от аерогарата до луксозния хотел, където са настанени.

За да си вържат обаче гащите, а както и си му е редът тогава, от ЦК на БКП пращат четирима служители на Държавна сигурност. Целта им е не само да бдят над националите, но и да внимават да не би някой от тях да емигрира я в Индонезия, я в Нова Каледония и най-вече в Австралия.

„Няма да ги забравя тия ченгета. Големи терци бяха. Водеха ги официално по документи помощник-треньори. Какви помощници, какви пет лева, тия не знаеха от коя страна се рита топката. На единия по време на полета хиляди пъти му обяснявахме какво е засада, той, милият, така и не разбра“, разказва още с усмивка Гочо Василев пред нашата агенция.

БАЛИ

„Спомням си, че температурата в Индонезия при пристигането ни беше 38 градуса. А като тръгнахме от София,  термометрите показваха минус 15. Влагата в Джакарта трудно се понасяше и от млади момчета като нас“, спомня си и друг национал – Тодор Барзов, който тогава е на 20 години и блести с екипа на Спартак Плевен.   

„Любопитното е, че аз навърших 20 при дългото ни обратно прибиране до България“, добавя техничният халф, който впоследствие ще направи много силна кариера с фланелката на Левски.

Точно в деня, в който националите пристигат в Джакарта, Индонезия е потопена от поредното голямо наводнение. То обаче е нищо в сравнение с потопа два месеца по-късно – през април 1973 година, когато загиват над 1600 души вследствие на циклона „Флорес“, наречен Циклон на смъртта.

Преди контролата с националния тим на Индонезия нашите играят спаринг с вицешампиона на Чили Унион Еспаньола. Двубоят се провежда на 2 февруари – само ден след пристигането на футболистите ни, и е съставен от две полувремена по 35 минути. Бием убедително с 5:1.

По същото време в Джакарта е и бразилският тим на Сантос, воден от самия Пеле. Бразилците предлагат да играем и с тях, но датата не ни устройва – тя е ден, след като нашите по план трябва да напуснат Индонезия.

На 4 февруари вечерта е самият мач с индонезийския национален отбор. Стадионът е пълен до краен предел – 72 000 зрители. Първото полувреме е доста равностойно. Даже домакините получават цели две дузпи. Първата е спасена с вещина от вратаря Румен Горанов, при втората топката се отбива в гредата. В края на полувремето Начко Михайлов вкарва първия гол по своя си любим начин – от пряк свободен удар.

През второто полувреме нашите довършват домакините с още три гола. Начко вкарва още един, а другите два са дело на Динко Дерменджиев-Чико.

„Индонезийците стартираха доста силно контролата, притиснаха ни, но се справихме – както аз, така и колегите ми в защита. Дадоха им цели две дузпи, но не успяха да ги вкарат, а аз спасих първата. Хубавото беше, че дъждът вече беше спрял. Теренът беше в идеално състояние“, коментира пред БЛИЦ вратарят Горанов.

Няколко часа след мача националите имат вътрешен полет от Джакарта до остров Бали.

„Това беше включено в програмата. Заведоха ни за час-два да видим това красиво райско кътче. Бяхме там тъкмо когато слънцето изгряваше. Невероятна красота“, добавя Гочо Василев.

От летището на остров Бали националите трябва да потеглят за Нова Каледония за следващата контрола от турнето. Те обаче тръгват за Австралия и кацат в Сидни, вместо за по-пряко да отидат в Нумеа – столицата на Нова Каледония.

„Така е било планирано да летим. Не помня вече защо. Но първо кацнахме в Австралия. В Сидни. От Сидни, след много кратък престой, заминахме за Нова Каледония. Там победихме с 5:3. Заведоха ни на плаж. Къпахме се в Тихия океан. Всъщност, в една много красива лагуна. Много приятно и хубаво беше. После пак на самолета и се върнахме обратно в Сидни“, разказва още Румен Горанов.

Температурата в австралийския град е 43 градуса, а в покрайнините бушуват пожари. Заради огромната жега мачовете на България с втория отбор на Австралия са отложени с два дни. След като времето се нормализира, националите играят три контроли с „кенгурата“.

Първо на 14 февруари в Сидни, после на 16 февруари в Аделаида и накрая на 18 февруари в Мелбърн.

И на местна територия им предстоят дълги пътувания със самолет, тъй като площта на Австралия е огромна. От Сидни до Аделаида – 3 часа и нещо и от Аделаида до Мелбърн горе-долу толкова.  

България прави 2:2 в първата среща, но после печели останалите две убедително.  Общият показател от дългото турне е 5 мача, 4 победи, 1 равенство и нито едно поражение.

Даже при 2:2 е отсъдена смешна дузпа за австралийците и е отменен редовен гол на Димитър Якимов-Митата през първото полувреме.

Българи, живеещи в Австралия, организират голям банкет и посрещане на националите. Първо в Сидни, а после и в Мелбърн.

Нашите са зорко пазени от споменатите вече топ ченгета. Даже се стига до куриозна ситуация. Един от националите излиза навън от заведението, за да си поговори със свои сънародници.  Докато си бъбрят, футболистът забелязва, че зад храстите някой ги дебне. В началото българите се стряскат, но се оказва, че силуетът е на човек от Държавна сигурност.

„Ало, другарю, моля ви. Нямаме нужда от нощна лампа, за да ни светите. Моля ви, успокойте се. Само си говорим. Никой никъде няма да бяга“, извиква играчът, при което всички избухват в смях, а хванатото натясно ченге измърморва нещо и се връща обратно в заведението.

След последния мач следва ново, продължително и уморително пътуване обратно до България с успешно кацане на 22 февруари, четвъртък.

Маршрутът този път е по-различен: Мелбърн – Сингапур – Карачи (Пакистан) – Москва – София.

В Москва, малко преди излитането, самолетът започва да пуши.

„Помислихме, че има пожар и се поизплашихме малко. Но ни успокоиха, че това е илюзия, предизвикана от студен въздух“, спомня си Тодор Барзов.

Гочо Василев пък разкри пред БЛИЦ, че в негова чест феновете на Локо Пловдив измислят следното стихче: Завърна се от Нова Каледония синът на Македония, за да оправи тая какафония и да извади Локото от агония.

„Така го измислиха, тъй като аз съм с македонска кръв. Хубаво турне беше, добре си прекарахме и най-важното – защитихме по достоен начин честта на майка България. 5 мача, 4 победи. Кой ти ги дава“, завършва Гочо Василев.
Румен ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ

Петте контроли на България от екзотичното турне

4 февруари 1973, контрола
ИНДОНЕЗИЯ – БЪЛГАРИЯ 0:4
0:1 Атанас Михайлов (45), 0:2 Динко Дерменджиев (59), 0:3 Атанас Михайлов (61), 0:4 Динко Дерменджиев (75)
БЪЛГАРИЯ: Румен Горанов (82 – Игнат Младенов), Илия Чалев (66 – Александър Шаламанов), Йордан Стойков, Цоньо Василев, Добромир Жечев (к), Тодор Барзов, Георги Василев-Гочо (60 – Иван Притъргов), Динко Дерменджиев, Атанас Михайлов, Кеворк Тахмисян (75 – Жеко Желев), Стефан Богомилов (71 – Димитър Якимов). Селекционер: Йончо Арсов
Съдия: Ахмед Карим (Индонезия)
Джакарта, ст. „Гелора Сенаян“ - 72 000 зрители
Акцент: Домакините изпускат две дузпи. Първата е спасена от Румен Горанов, а при втората топката се отбива в гредата.

8 февруари 1973, контрола
НОВА КАЛЕДОНИЯ – БЪЛГАРИЯ 3:5
0:1 Георги Василев-Гочо (5), 0:2 Димитър Якимов (17), 0:3 Динко Дерменджиев (23), 0:4 Атанас Михайлов (28), 1:4 Вакапо (29), 2:4 Мане (47), 2:5 Атанас Михайлов (50), 3:5 Мане (63)
БЪЛГАРИЯ: Румен Горанов (46 – Игнат Младенов), Илия Чалев, Йордан Стойков (46 – Александър Шаламанов), Веселин Евгениев (46 – Цоньо Василев), Добромир Жечев (к), Жеко Желев (46 – Йордан Йорданов), Георги Василев-Гочо (46 – Иван Притъргов), Динко Дерменджиев, Атанас Михайлов, Димитър Якимов (46 – Тодор Барзов), Стефан Богомилов (46 – Кеворк Тахмисян). Селекционер: Йончо Арсов
Съдия: Андре Накагава (Нова Каледония)
Нумея, ст. „Нумея“ - 15 000 зрители

14 февруари 1973, контрола
АВСТРАЛИЯ „Б“ – БЪЛГАРИЯ 2:2
0:1 Георги Василев-Гочо (31), 0:2 Атанас Михайлов (45), 1:2 Бранко Булевич (56), 2:2 Макс Толсън (71-дузпа)

БЪЛГАРИЯ: Румен Горанов (46 – Игнат Младенов), Илия Чалев, Александър Шаламанов, Веселин Евгениев (46 – Цоньо Василев), Добромир Жечев (к) (65 – Йордан Стойков), Жеко Желев, Георги Василев-Гочо (68 – Стефан Богомилов), Динко Дерменджиев, Атанас Михайлов, Димитър Якимов (46 – Тодор Барзов), Иван Притъргов. Селекционер: Йончо Арсов
Съдия: Роджър Ламб (Австралия)
Сидни, ст. „Парк Стейдиъм“ - 12 648 зрители

16 февруари 1973, контрола
АВСТРАЛИЯ „Б“ - БЪЛГАРИЯ 1:3
0:1 Стефан Богомилов (22), 0:2 Иван Притъргов (27), 1:2 Рей Баартц (29), 1:3 Атанас Михайлов (83)
БЪЛГАРИЯ: Румен Горанов (76 – Игнат Младенов), Илия Чалев, Александър Шаламанов (к), Цоньо Василев, Йордан Стойков, Тодор Барзов (46 – Жеко Желев), Георги Василев-Гочо, Йордан Йорданов (46 – Динко Дерменджиев), Иван Притъргов (46 – Атанас Михайлов), Кеворк Тахмисян (73 – Веселин Евгениев), Стефан Богомилов (46 – Димитър Якимов). Селекционер: Йончо Арсов
Съдия: Тони Бошкович (Австралия)
Аделаида, ст. „Хиндмарш“ - 8576 зрители

18 февруари 1973, контрола
АВСТРАЛИЯ „Б“ - БЪЛГАРИЯ 0:2
0:1 Иван Притъргов (23), 0:2 Динко Дерменджиев (56)
БЪЛГАРИЯ: Румен Горанов (80 – Игнат Младенов), Илия Чалев (46 – Цоньо Василев), Александър Шаламанов, Веселин Евгениев, Добромир Жечев (к) (46 – Йордан Стойков), Жеко Желев, Георги Василев-Гочо (75 – Стефан Богомилов), Динко Дерменджиев, Атанас Михайлов (73 – Тодор Барзов), Димитър Якимов (56 – Кеворк Тахмисян), Иван Притъргов (56 – Йордан Йорданов). Селекционер: Йончо Арсов
Съдия: Дон Кембъл (Австралия)
Мелбърн, ст. „Олимпик Парк“ - 9204 зрители
Акцент: Последен мач на Димитър Якимов за националния отбор на България