След канските мъки все ще настъпи мигът на радостта. Такъв е кръговратът на живота. Вчера усмивките грееха на “сините” лица, днес те ярко блестят с епицентър Борисовата градина. Там се появи дългоочакваната червена светлина, а на “Герена” настана пълен мрак. За първи път от 2002 година насам ЦСКА победи вечния си съперник с повече от един гол разлика. За първи път от години насам “армейците” не се превърнаха в кръводарители на Левски и не му позволиха да излезе от кризисната ситуация. Сега ЦСКА удари здраво и напъха още повече “сините” в дълбоката бездна. В сравнение с мача през пролетта, когато го загуби с 0:2, Любо Пенев беше със съвсем друго лице. Помъдрял, научил урока си, усвоил още повече треньорския занаят, той нямаше как да не бъде победител. Наметнал анцуга си като атаман, главатарят на “червените” умело даваше своите наставления от линията на фронтовата линия. А оттатък неговите воини изпълняваха чинно заповедите и напълно заслужено триумфираха. ЦСКА не победи, а направо смачка Левски във всички спортно-технически аспекти на най-великата игра. Не само заради головете, но най-вече заради изключителното раздаване и приложения футболен интелект най-силно блестяха двамата сливенски войводи Иван Стоянов и Коста Стоянов. Левият бек сякаш имаше четири бели дроба, две сърца, два мозъка и четири крака. Освирепял и зажаднял за битка, Коста разкости всичко живо със сини екипи, изпречило се на пътя му. Точно той метна дългия пас към Иван Стоянов за първото попадение, когато Ванката като свирепия сливенски вятър издуха Виктор Генев, Гошо Петков и изпрати топката там, където си мечтаеше сектор “Г”. А господинът с правилния футбол вместо да сипе глупости, да се замисли дали вече не е намерил сигурния защитник за проблематичния пост в националния ни отбор. 
Голямото раздаване на Коста и Иван се отнася и за останалите момчета с червени фланелки, които за разлика от други дербита излязоха с хъс и с желание да смачкат съперника си да го поставят на колене. Което ще рече, че психологията на Любо Пенев също дава резултати освен чисто футболните съвети. ЦСКА взе изцяло инициативата през второто полувреме, когато на терена се появи Мишел Платини. Елегантен,  еластичен, бързоподвижен, техничен, брилянтен с топка в краката, бразилският диамант пасна идеално на “армейска” корона.
И докато на “Армията” блясъкът на славата започна да огрява зажаднелите за успехи фенове, на “Герена” е мрак, тъмнина и пълна мистерия. Левски получи два звучни плесника в рамките само на няколко часа. Първо с проваления бомбастичен трансфер на Зе Соарес, Тасевски, Миланов и Рабех, а след това и на бойното поле от “армейската” чета на атаман Любослав Пенев. До вчера “сините” бяха известни като идиотите на Европа заради онзи нечуван обрат срещу белгийския Антверпен, когато на 26 септември 1989 година водеха с 3:1, но само за 7 минути сдадоха багажа и паднаха с 3:4. От вчера нататък “синият” идиотизъм се настани трайно и на челните страници в най-смешните провалени трансфери в цялата история на футбола, а цифрата 4 пак е актуална. Де се е чуло и видяло клуб с претенциите на Левски да позволи такъв уникален гаф, какъвто и най-големите лаици няма да извършат. Президентът на Куртово Конаре и дясната му ръка никога, ама никога не ще хукнат ей така да си продават играчите, без да са осъществили пряк контакт с купувача. На “Герена” обаче вирее пълна аматьорщина, след като някакъв си факс, пратен уж от руския Рубин, накара шефовете да натоварят карето играчи и да го разкарат като мечка из московския пазар. И то при положение, че катинарът е заключен здраво, завесата спусната, а трансферите на този етап – невъзможни. Някой наистина подведе Батков, Баждеков и останалите, но въпросът е с какъв акъл те се хванаха на въдицата. Явно притиснат до стената от финансовата криза и омаян от петте милиона евро, които примамливо шумоляха от загадъчния факс, адвокатът доволно плесна с ръце в очакване на страхотния удар. Защото никъде досега по света не се е осъществявала такава сделка – четирима футболисти накуп преминават от един в друг чуждестранен отбор за доста солидна сума. Мустаците на Батков бяха почти щръкнали от радост, но в крайна сметка клюмнаха надолу след ударилата о камъка мисия. Вместо да засияят в Рубин, Зе, Жиката, Дарко и Рабех се върнаха с наведени глави като Бандата на четиримата. Уточнявам, че въпросната банда е нарицателното наименование на група лидери на Китайската комунистическа партия, арестувани и обвинени през 1976 година за жестокостите на културната революция в страната. Вината обаче не е в карето футболисти, а в “умните” глави над тях.
Някои побързаха да омаловажат победата на ЦСКА, оправдавайки левскарите с липсата на “несгодените сини моми” за руския "красавец"-шампион.  Припомням, че Живко Миланов и Дарко Тасевски така или иначе нямаше да играят заради травми. Защитникът все още не е възстановен напълно, а македонецът се контузи при гостуването на Виляреал. Рабех пък е в криза, видя се прекрасно на “Ел Мадригал”, и присъствието му във вечното дерби едва ли щеше да е с положителен нюанс. Тъй че, вместо да се дирят оправдания, на “Герена” да погледнат първо себе си. 5 загуби в последните 6 мача, трите от които поредни - (срещу Локо (Сф), Виляреал и ЦСКА). Четири провалени трансфера в рамките на едно денонощие и изпуснати над 5 милиона евро. Този, който се смееше на ЦСКА за изпуснатия лиценз през 2008-а и за пропиляната титла през тази пролет, днес изпадна в далеч по-трагикомична ситуация.
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ