Илиян Киряков беше най-дребният от Пеневата чета, но и най-сърцатият. Захапеше ли съперника, го изяждаше с парцалите. Правеше едни такива малки крачки, но хвърчеше като фурия. И бъдете сигурни, той влезе в паметта на хората не само с онова майтапчийско бъзикане след дузпите с Мексико на Мондиал’94. Категорично!

Илиян ще бъде запомнен с духа си, с хладнокръвието, с жаждата си за победа и най-вече с това, че никога, ама никога не се предаваше. А освен това е малък на ръст, но голям като човек. Много голям! Казват, че и на мравката път прави. Но само извън терена. На зеления килим никого не пропуска край себе си – даже и без топка!

Днес той е помощник-треньор на Етър, който се завърна във футболния ни елит. Именно в тима на „виолетовите” Кирячето прохожда в големия футбол, а през 1991 година достига своя апогей,  когато печели шампионската титла на България.

У нас е носил екипите на други отбори. Както и на ЦСКА, включително и на още едно ЦСКА, но от Лесичери – родното му място.

БЛИЦ СПОРТ честити на Илиян юбилей и му пожелава здраве, да е все така сърцат и да постигне успехи на треньорската скамейка с любимия Етър!

ВИЗИТКА
Роден на 4 август 1967 година
Родно място: село Лесичери, област Велико Търново
Ръст: 165 см

Клубни отбори:
Етър (1984 – 1991, 1994 (първите 7 кръга на есенния дял), 2002-2003)
Депортиво Ла Коруня (1991 – 1993)
Мерида (1993 - 94)
ЦСКА (есента на 1994 (след седмия кръг) – пролет 1995)
Анортозис (1995 – 96)
Абърдийн (1996 – 2000)
Еърдри, Шотландия (есен 2000)
Рейт Роувърс, Шотландия (пролет 2001)
След това играе в долните нива на футбола ни – Академик (Свищов), Чумерна, ЦСКА (Лесичери), Росица (Поликраище), Янтра 2002.
Успехи: Шампион на България с Етър 1991 година и носител на Купата на БФС също през 1991 година

Национален отбор:
Мачове – 75. Голове – няма.
Дебют: 21 януари 1988 година в контрола срещу Катар в Доха
Участник на световното първенство през 1994 година и на европейското първенство през 1996 година
Успехи: бронзов медалист от Мондиал’94 в САЩ.