БЛИЦ публикува втори материал на известния фен на ЦСКА Христо Христов – Чичо Граф, свързан със стадионите в България и тяхната собственост. Тези, които не са съгласни с мнението на популярния запалянко, подплатено с достатъчно факти, могат да изпратят свои материали до редакцията. И ако тезата им бъде достатъчно силно аргументирана, тяхното мнение също ще намери място в челната спортна страница на сайта.
Напоследък започнаха да се случват отдавна очаквани неща. ФК Ботев (Пловдив) най-накрая получи единствения си клубен стадион „Хр. Ботев” на мило и скромно тържество с показен ритуал в присъствието на премиера г-н Борисов. Очаква се и подписването на дългосрочна концесия за безплатното ползване на клубната база.
Няколко дни по-късно долетя още една добра вест за спорта. Този път от Варна. Щастливият клуб е ФК Черно море. И при тях се надяваме, че вече е уреден напълно статута на клубната база. Отново там е министър-председателят, всичко е на най-представително ниво, връчване на символичния ключ, размена на любезности, радостни усмивки и прегръдки, много надежди.
И хоп, чули и видели, Веднага скачат и сините талибани! И те ще искат! Ще пишат „народна петиция”, бързат за ауиденция при премиера г-н Бойко Борисов. Искат стадион „Раковски”?
До вчера всеки ден тръбяха наляво и надясно, че никога не са имали нищо общо С МВР, че ФД Спартак уж им бил натрапен насила.
Лошите обсебили добрите?!
Искат спортния комплекс „Раковски” в кв. „Иван Вазов” да се даде на Политически ФК Левски веднага и задължително?! На какво основание? Поне един аргумент в посока на сините безпочвени мераци.
Няма нито едно основание,
Което да подкрепи искането на „ония от Подуене” да им се даде този спортен обект. Нито едно!
1.Предтечата на футбола и спорта в кв. „Иван Вазов” е старият СК България, основан на 18 юни 1915 г. и учреден повторно през 1919 година. Това е единственият организиран спортен клуб в този квартал, наричан от софийските футболни запалянковци „зелените”.
2.Когато Столична община през 1924 година започва да раздава общински терени на спортните клубове за направа на игрища за временно ползване, на СК България е отреден парцела на днешния стадион „Раковски”.
Това игрище е било стопанисвано и поддържано единствено и само от СК „България”.
3. По силата на чл. 21 от ЗМС (ЗФВБМ) от 1931 година всички игрища, раздадени от СГО през 1924 г. и по късно, ползвани по предназначение, като са полагани съответните грижи за тях от спортните клубове, десет и повече години, се отдават за постоянно.
4. В последващите години след смяната на политическата система през септември 1944 г. в България са наложени насилствени обединения с цел окрупяване на спортните клубове. Къде със съгласието на своите членове, къде против тяхната воля.
На 4 януари 1945 СК България (кв. „Иван Вазов”) заедно със СК Бежанец (кв. „Лагера”) се вливат към СК Славия, ведно с цялото си клубно имущество и клубни игрища. Ще последва незаконното решение на околийски софийски съд за заличаване на имената на вписаните в съдебния регистър на всички спортни клубове с регистрация отпреди 9.09.1944 г. Като се започне от СК „България”, СК „Славия”, СК „Ботев” (Коньовица), Софийски Спортклуб, СК „Шипка”, АС-23, ЖСК – София и стигнем до СК „Левски”. Това се случва през 1951 г. и 1952 г. Де юре и де факто всички тези клубове се обединяват с други или по-между си и продължават да съществуват под променено или ново име в правния свят, ползвайки същата тази налична спортна база. Конкретно на игрище „България” дълги години тренира и играе ДСО „Строител” (1951-1957), като пряк наследник на СК”Славия” заедно с ДСО „Ударник” след съветизацията на българския спорт през есента на 1949 г.
Това вече дава повод отделно да се спрем на една друга важна тема, а именно кой кого наследява и правното основание да се считат за законни наследници на своите исторически предшественици. Ако за Спартак (Плевен), Спартак (Варна) и Черно море (Варна) може, защо за ЦСКА е табу навлизането в тази материя, да предяви и защити в българския съд своето основателно право на законен наследник на СК Чавдар (1944), АС 23 (1923), Атлетик клуб (1919) и Клуб Футбол (1913). Колкото и да не им се иска на най-отявлените душмани на ЦСКА.
И се връщаме на казуса СК България (кв. “Иван Вазов”) и претенциите на левскарската общност за стадион „Раковски”.
Ето някои факти:
1.„Могилката” и тяхното казармено „игрище” са много далеч от кв. „Иван Вазов”.
2.Подготвящият се терен до езерото „Ариана” (СГО го дава на Клуб „Футбол” още на 4 юни 1914 г.) за клубно игрище от Софийски „Атлетик клуб” в периода 1918 -1923 година е даден на СК Левски отново от СГО чак през април 1924 година.
3.СК Левски достроява игрището с помощта и на футболисти, деятели и техните семейства от ФК 13, АС 23, СК „Раковски”, СК „Славия”, СК „Шипка”, СК „Средец”, СК „Борислав” и СК „България „(Ив. Вазов), включително с дарения и продажба на лотарийни билети отпечатани за целта.
4.ОСК АС 23 (наследник на „Атлетик клуб”) и СК Левски подписват споразумение за парично обезщетение в едногодишен срок от страна на „сините” (тогава „червено-жълти”) за направените разходи по първоначалното строителство (1918-1923). То не е спазено и през 1926 г. е заведен съдебен иск от АС 23 пред Окръжен Софийски съд като е издаден изпълнителен лист за 1,8 млн. лв. срещу СК Левски. Тези задължения не са погасени никога, дори и до ден-днешен . Интересно, колко ли дължи ведно с лихвите от 1926 година Политически ФК „Левски” към днешна дата на ФК ЦСКА по този казус? Лев, два, 60 или 60 млн. лева? Ако се разрови, дали няма „да падне” лицензът и на ПФК Левски? Била минала всякаква давност? Казусът остава отворен и чака своя компетентен отговор.
5.Когато Цар Борис ІІІ през 1932 г. разбира за случая, той, силно раздразнен, се разпорежда СК Левски, любимия клуб на царския двор и най-вече на царския брат Княз Кирил, „никога да не получи нотариален акт за собственост за игрище „Левски”.
Ето защо Политически СК „Левски” никога не е имал документ за собственост за въпросното бивше „съоръжение” в нито един архив, а само голи калкулативни субективни сметки за стойността на извършените строителни дейности по него.
Почтеността явно е липсвала и в онези години на ръководството и спомоществователите на този софийски клуб. За разлика от наглостта и дебелоочието, което имат премного в излишък. И тогава, и сега. Безпарадонни, нахални, лъжливи, крадливи, фалшификатори на спортната история.
6.На мястото на игрище „Левски” и стария стадион „Юнак, комунистическата власт построява новия национален стадион „Васил Левски” (1951-септември 1953). За душевно успокоение на левскарите нека знаят, че и ние знаем цялата история около тяхната низвергната съдба на „мъченици и изтормозени герои”.
Политически ФК „Левски” един път вече е овъзмезден изцяло и напълно. Срещу разораната нива с 3000 изпочупени седалки, наречена „игрище Левски”, държавата им построи чисто нов стадион, 10 пъти по-голям по площ и капацитет, спортни бази без аналог в годините от 1960-та до 1979-та. Освен това след обединението със „Спартак” при МВР (януари 1969 г.) бяха допуснати да ползват и базата на ст. „Раковски” в кв. „Ив. Вазов”, незнайно защо именувана „Левски-Спартак” 2. В годините от 1969-та до 1989-та върху подуенския, вече милиционерски клуб се изсипваше дъжда на изобилието като офицерски чинове, невиждани заплати за България, апартаменти, коли, висок стандарт на живот, ранно пенсиониране с високи пенсии, назначаване на престижни длъжности в репресивния апарат на МВР, Митници, Граничен контрол и т.н.
Освен своите скромни три шампионски титли от царско време като „много голям” български клуб, Политическо ДФС „Левски Спартак” добави към новите 5 титли от първоначалния период на „репресии” към сините (1946-1953) нови 7 титли и 7 национални купи. Всички бяха доволни и щастливи. Левскарска идилия. Не, чакайте, някои били против! Така гласи една измислена „новолегенда”. И даже викали „Левски, оле, нищо общо с МВР!”. Къде и кога крещели е неизвестно. Може би тайно, а не явно? Във всеки случай обичат да си броят титлите, купите и победите над омразния им ЦСКА ден и нощ, до една! Нищо, че 2/3 от спортистите и футболистите бяха от „Спартак” при МВР.
ФК „Левски” бил народен клуб на свободни хора?!
Смях в залата! Ходеха по 40 000 в Подуене на „Герена” и правеха годишни отчетно-изборни клубни конференции облечени всички до един в милиционерски униформи крещейки „С БКП напред!” Да, имаше свободомислещи хора, но те бяха много, много малко. Стефан Абаджиев (Теко), Георги Соколов (Соколето), навярно и други истински българи, които са обичали по своему своя любим клуб.
За разлика от левскарите един друг софийски клуб,
Локомотив (София) през юни 1971 година, тоест само 18 месеца след наложеното обединение с добрата стара „Славия” (януари 1969 г.), се отдели отново и ознаменува това събитие с един култов мач на старото си клубно игрище в кв. „Захарна фабрика” пред 12 000 ентусиазирани привърженици. Ние, 100-тина „Цеденевисти” (от ЦДНА) също бяхме там – да поздравим локомотивци за техния смел поход срещу властта, срещу посегателството друг да определя твоята съдба. И тогава, и през още по-далечната 1951 година, когато за първи път „Локомотив” се отделя от ДСО „Торпедо” само след година и половина, неговите верни привърженици не търпят гаврата и издевателството над техния любим клуб. Те ясно и нависоко заявиха: „Ние сме „Локомотив” София”!
Ето това е разликата от едните до другите. От „ония” от квартал Подуене, където сега е техния клубен стадион „Герена”. Наследници на едни други от мистериозната „Могилка”. Наследници на Попа, Касиера, Млекаря и кварталните тарикати от Петте кьошета.
Новата смяна на политическата система през ноември 1989 година изтика за сетен път плявата и уродливата действителност за „отбора на всички власти”. И при царизма, и при комунизма, и сега при така наречения „преход към демокрация” сините лумпени и пролевскарски медии яхнаха и обсебиха синята идея и името на Апостола само и единствено за себе си.
Извършиха нечувани покушения срещу българския футбол и спорт като цяло.
Изхвърлиха по най-брутален начин от „А” РФГ „Берое” (Ст. Загора), „Металург” и „Миньор” от Перник.
Направиха всичко възможно и продължават, за да унищожат флагмана на българския спорт ЦСКА. Геноцидът срещу безспорния лидер вече 20 години е тотален, безогледен и абсолютно незаконен.
Спортните клубове „Левски” своевременно се нагодиха под шапката на МВР. Повечето спортове са на пълна държавна издръжка на Вътрешното ведомство, тоест на гърба на всички нас, българските данъкоплатци.
Политически ФК „Левски” получи като подарък стадион „Герена” и футболната база. Защо и на какво основание? Защо синия клуб не плаща нито един лев наем за базата? Кога най-сетне ще проговори бившия кмет на София Стефан Софиянски, какви ги е „надробил”в угода на ФК „Левски”по време на своя мандат?
Защо ФК ЦСКА ще плаща за стадион „Българска армия” наем, особено в периода след декември 1999 г. и до сега, при положение, че е налице нотариалния акт за собственост на стадиона, издаден още през 30-те години на ХХ век.
И така, кръгът се затваря.
Ботев (Пловдив) е уреден навреме. Съвсем неочаквано всичко вече е о`кей и в „Черно море” (Варна). Логично е още клубове от големите градове показно да получат спортните бази на дългосрочни концесии. Което всъщност цялата спортна общественост очаква отдавна.
Но главната цел е друга.
Да се притисне ФК ЦСКА до стената. За последно.
Отнемане на лицензии. Заплахи – фини, елегантни.Други предложения. Обещания – всякакви, имагенерни.
ФК ЦСКА да клъвне. И склони на замяната за онази общинска земя в зона Б-5 срещу „Метални конструкции”. Видите ли, там ще ви дадем цели 80-100-120 дка. Ще има и за нов модерен стадион място, и за магазини, и за МОЛ, даже за паркинги и гаражи! Може и по-далече, чак в Божурище!
Важното е да сложат ръка на „Армията”. Душманите на ЦСКА. Да заличат и изтрият този „омразен стадион”, който ден и нощ не им дава мира и покой.
И накрая – най-важното:
Премиерът Борисов ударно раздава бази на клубовете, но сладкия десерт последно ще бъде за Политически ФК „Левски”.- „Отбора на всички власти”. Главната и основна цел на цялата тази „кампания” е спортен комплекс „Раковски” в квартал „Иван Вазов” да „се връчи”фино, елегантно и безпроблемно завинаги на „Ония” от Подуене.
Ето къде е скрит ключът от бараката!
Всички клубове са доволни, ФК „Славия” се усмихва загадъчно.
ФК ЦСКА рита топка тук и там, ДЮШ отдавна вече няма да я има, ще чакат всевишния да им построи нов стадион.
Политически ФК „Левски” ще е най-удовлетвореният.
За сетен път. Без морал, без задръжки.
Мисия невъзможна? Левскарската наглост просто няма граници! 2014 година вече иде. Подуенци блажено сънуват следващия си нов стадион.
В България днес всичко е възможно!
И все пак: „Левскари, не пипайте стадион „Раковски”!
Той не е ваш!
Имайте поне малко уважение към истинската футболна история на София!!!
ХРИСТО ХРИСТОВ – ЧИЧО ГРАФ