Равенството с Швейцария и победата над Кипър бяха посрещнати с бурни овации от най-големите оптимисти. Все едно, че сме завършили реми с Бразилия на Мондиал и сме ударили Аржентина в контрола. Гост-коментаторът на евроквалификацията с “кръстоносците” даже възкликна, че с тази игра при следващия мач на националите стадионът ще е пълен до краен предел. Леле, мале!

 

Сигурни са няколко неща – първо, при другото ни домакинство ще има максимум 20 хиляди зрители. Второ – Лотар Матеус не заслужава все още крайни оценки. Камо ли да го хвалим и издигаме до небесата.

 

Извинявайте, ама много ниско свалихме летвата, след като превъзнасяме равенство срещу Швейцария. И то в София. Щом сме тръгнали да гоним дивото, бяхме длъжни да бием и да вземем трите точки. Почти никой обаче не отчете факта, че изгубихме две, а не спечелихме една точка. Важното е да ръкопляскаме на чужденеца. Типично по български! Моите уважения към Матеус – той беше наистина велик футболист. В Германия, в Байерн, в Интер – навсякъде, където играеше. Но да го засипваме с бурни овации, си прилича на чиста куртоазия. Или на илюзорен оптимизъм. Рано е за това. Нека просто поизчакаме, защото на Лотар му предстои доста работа. Ако той беше колос като играч, в треньорския занаят си е все още дребосък. Вижте му визитката и ще се убедите. Апропо, днешните анализи са идентични на онези от есента след 1:0 над Уелс в Кардиф. Тогава пак издигнахме германския треньор от редник в генерал.

 

От видяното срещу Швейцария и Кипър можем да похвалим защитата и особено вратаря Николай Михайлов. Ники вече е пораснал. Както на терена, така и извън него. От онзи хлапак, който сам си набутваше топката във вратата, няма и помен. На неговото място е дошъл зрял човек, натрупал опит в холандския Твенте, където наистина прави чудеса под 7-метровата рамка. Най-важното е, Михайлов с всеки изигран мач ни доказва, че не е момчето на тате и връзкар.

 

В халфовата линия и особено в нападение проблемите са доста. Години наред така и не се появи магьосник с топка в краката от ранга на Балъков и Лечков. Стилиян е перфектен, но в градивен план го няма типичният офанзивен и разиграващ халф. Представяте ли си докъде е достигнал дефицитът на нападатели, след като срещу Швейцария палката бе дадена в ръцете на Димитър Макриев. Скромно, добро момче, ама не му отива тази роля. Без Митко Бербатов в атака положението е трагично. Без Мартин – също. Видя се, когато Марто се завърна срещу Кипър, как лицето на националния отбор придоби съвсем друг вид. Появи се онази острота, която толкова ни липсваше в събота на Националния стадион “Васил Левски”. Митко обаче няма кой да го разубеди, ама това е друга тема...

 

Така че – Лотар наистина има още доста да се труди. Да търси, да селектира, да избира и да налучка състава. Той затова е селекционер, а не треньор. Целта е да окомплектова отбора, да избере точната единайсеторка. Да, ама за да се върши тази работа, Матеус трябва да е в България. Да обикаля като апостол из страната и стадионите и да набелязва млада и свежа кръв, с която да извърши футболната революция у нас. Къде обаче беше Лотар при старта на пролетния дял на първенство? Точно когато играха “Левски” и ЦСКА, немецът предпочете да поцъка тенис в Дубай. После се оправда, че уреждал по същото време контроли. От изиграните четири пролетни кръга Матеус е наблюдавал цифром и словом два мача от родния шампионат. А нали уговорката, когато подписа договора с БФС миналата година, беше друга... Тогава следва въпрос – сам ли Лотар сформира разширения състав за двубоите с Швейцария и Кипър? Или някой друг му помогна. Айде, в началото е ясно. Докато се адаптира към новата обстановка, Матеус имаше нужда от помощ и от съветници, които да го въведат в родната действителност. Минаха обаче няколко месеца, а за този период немецът все по-рядко и по-рядко се появява на стадионите. Какво излиза – че с него и без него, националният пак можеше да завърши 0:0 с Швейцария и да победи Кипър като гост.

 

Нека не остават грешни впечатления. Кой истински българин не би желал футболна България да се възроди и да има своите нови герои. Всички стискаме палци на Матеус и му желаем от сърце успех. Дано обаче и той ги стиска.