Дългоочакваното завръщане на ЦСКА на стадион “Българска армия” най-после е факт.  На 9 май миналата година “червените” играха за последно в своя дом, когато завършиха 2:2 с Черно море в шампионатен мач. Сега на “армейците” им предстои по-трудна задача – да победят Литекс в полуфинал за купата на България.

 

Друго си е да се завърнеш в бащината къща, където и стените помагат. А момчетата на Радуканов имат въпиюща нужда от помощ, защото това е най-важният им двубой на българска сцена. Не само за сезона, но и в последните три години. От 2008-а до днес ЦСКА не е спечелил трофей. Купата пък си остава мираж от 5 лета насам.

 

Чисто статистически погледнато, “Армията” е носила по-малко радост на “червените” от Националния стадион. На “Васил Левски” ЦСКА е постигал най-великите си успехи – както в България, така и в Европа. Едно е обаче да играеш на собствения си стадион, където комфортът и уютът са най-големи. И където се чувстваш наистина у дома си. “Васил Левски” е само на 500 метра от “Българска армия”, но по-огромният му капацитет и наличието на по-малко публика намаляват драстично усещането за подкрепа. Друго си е “Армията”, когато ревне същинският сектор “Г”. Тогава влиянието на зрителите носи онзи уникален заряд, каращ футболистите да настръхнат и да газят съперника.

 

Спомнете си мача с Фулъм през есента на 2009 година от груповата фаза на Лига Европа. На “Васил Левски” имаше 37 000 зрители, но стадионът не можа да се напълни. Ако обаче двубоят беше на “Армията”, трибуните щяха да са претъпкани, акустиката - по-добра, а ролята на 12-тия играч – по-мощна.

 

През годината, в която се пресели на Националния стадион, ЦСКА приличаше на дърво без корен. Мязаше и на турска сапунка, в която ежедневно преобладаваха драмите, сълзите и трагедиите. Постоянните разправии между българи и чужденци килнаха “червените” към дъното. За да дойде най-накрая денят, в който Милен Радуканов получи жезъла от собствениците и под негово ръководство тимът се преобрази в положителна светлина. ЦСКА обаче се нуждаеше от най-основния си корен и ето че след дълго ходене по мъките се завърна там, където толкова неистово жадуваше.

 

Ако “червеното” ръководство изчисти дълговете си, ако реализира прекрасния проект за основна реконструкция на стадиона, до няколко години “Армията” ще се превърне в истинско бижу.

 

Преди това обаче Милен Радуканов и възпитаниците му ще имат тежка задача – да оправдаят новия надпис, който се появи на стадиона: “Това е Армията”. Лесно е да изпишеш думите, копирани изцяло от тези на митичния “Анфилд” в Ливърпул, друго е да ги оправдаеш. Защото под “Това е Армията” има космополитен подтекст, означаващ победи, слава, традиция, респект и величие.