Преди 2 години на този ден в небесния отбор на титаните премина един от най-великите пловдивски футболисти за всички времена. Аян Садъков си отиде без време, а можеше да даде още много на любимия си Локомотив, на футбола ни и най-вече на прекрасното си семейство.

Той ни напусна на 1 юли и ни накара да се замислим как не ценим достатъчно богоизбраните, докато са на този свят. И скърбим за тях, единствено когато си отидат от нас.

Рекордьорът по мачове с всички национални гарнитури не живя дълго. Аян обаче остави неизличими спомени у любителите на футбола и приятелите си със своя уникален талант, с мъжеството и всеотдайността си.

И най-вече с това, че и на върха на своята слава остана земен и човечен.

На пръсти се броят футболистите, с които божественият Диего Армандо Марадона е пожелал да смени фланелката си. И емблематичният за Локомотив и футбола ни №8 се пази у гениалния №10. Дори само този факт говори за величието на човека, който винаги ще живее в сърцата на феновете.

Да се поклоним пред паметта на големия Аян Садъков и да помълчим!