Крайните привърженици на Левски приеха с неохота треньорската рокада и идването на Ясен Петров. Някои даже заявиха, че нямало да стъпват на стадиона в знак на недоволство. Дали грешат, времето ще покаже. Времето обаче заедно с шанса и доверието са жизнено необходими на младия специалист. И капризната синя публика трябва да осъзнае това. Да, зрителят иска победи, жадува час по-скоро неговият тим да се завърне на върха, но за да се сбъднат мечтите е нужно търпение.

Ситуацията в Левски е идентична с периода, когато Станимир Стоилов седна на треньорската скамейка. Първият сезон бе изключително негативен – срамно отпадане от Беверен в Европа през есента на 2004 година и провал в първенството през пролетта на 2005-та. Тогава мнозина поискаха главата на Мъри, но само 365 дни по-късно същите тези неверници издигнаха хасковлията в култ. Стоилов не само стана шампион, но заведе Левски до четвъртфинал за купата на УЕФА, а сетне и в групите на Шампионската лига.

За да се повтори същата приказка, но с друг автор – Ясен Петров, нека “сините” читатели не избързват с късането на страниците, а да чакат. Пловдивския Джанини има няколко коза, които ще реализира само ако бъде оставен на мира. Той е интелигентен, уравновесен, знае как да комуникира с футболистите – кога да намалява и кога да увеличава дистанцията между себе си и тях.  Умее да ръководи мачове, да налага печеливша тактика и да излиза от патова ситуация. Ясен гори с футбола. Той е неговият избор в живота. Винаги е мечтал да води един от най-големите клубове у нас, което означава, че е повече от амбициозен.

И най-важното – когато е притиснат до стената, действа хладнокръвно. Притежава достатъчно опит, който натрупа в предишните отбори. В един рефрен на сектор “Б” се пее, че “Левски - това е България!”, а мотото на Ясен Петров днес е “Левски - това е моят най-голям шанс”. Нека тогава публиката и ръководството му го дадат...