Треньор №1 на България за миналия век Димитър Пенев си припомни факти от незабравимото американско лято, донесло на България полуфинал на световното първенство по футбол през 1994 г. Стратега от Мировяне, тогава селекционер на "лъвовете", ще чества утре 80-годишния си юбилей. Всъщност Пенев е роден на 10 юли 1945 г., но родителите му го записват два дни по-късно и официалната му рождена дата е 12 юли.
Той получи от Пресклуб "България" награда „Златен трикольор“ за заслугите си към родния футбол.
"С Краси Борисов винаги сме били заедно - и в леките, и в тежките мачове. Все още дишаме, живи сме, следим спорта. Благодаря за това отношение! Все пак сме допринесли известен процент за българския футбол. Няма да връщаме колелото през какви перипетии сме минали. Важното е, че една България дълги години се споменава с футбола.
Редовно посещавам мачове. Някой път ходя и на тренировките в Панчарево. Споделяме, коментираме сегашното положение и организацията. Кадрите, които участват на терена. Бройката на чужденците намалява качеството на българските юноши. В училищата има два часа физкултура и няма нито един с футболна топка. Ученическият спорт е забравен. Това, което направихме, ще остане в историята. Една малка България по население отиде с крачка напред.
Всички чакаме новия стадион. Минавам покрай него, на този етап напредват. След една година вече може да коментираме работата на майсторите и тази на собствениците. Почти през ден-два минавам.
Някои упрекват Лудогорец, а трябва да се стараем повече отбори да участват в евротурнирите.
Филмът за Гунди връща спомени от миналото. Много двубои сме имали с Аспарухов и Котков.
Ние се готвихме комплексно за Световното първенство в САЩ. Белята в първия мач беше, че подготовката ни беше в Белмекен. Спазвахме височината, но топлината я нямаше. В Америка горещината дойде и ни отказа от тренировките и от първия мач. Не се направи анализ на самата подготовка, че има голямо разминаваме. В Пампорово имаше един метър сняг, а в Америка - 60°C“, коментира Димитър Пенев.
