Мачът Септември – Ботев Враца не беше скука, въпреки нулевото равенство. Беше пълен с цветущи бисери, звучни псувни, на които и най-яките каруцари биха завидели. Чувахме ги не от терена, а от трибуните.
Ако в двубоя головите положения бяха само 3, ругатните доближаваха 303. Някъде от 7-8 минута след първия съдийски сигнал до последния. С прекъсвания по време на паузата между двете полувремена.
Както казва един моя приятел – нервен се изнервих, болен се разболях. Картината на футболния терен – мъка, мъка. Бавно, мудно, на забавен каданс. А звукът – псувни от девета и десета категория, такива, каквито и най-мръсното подсъзнание трудно може да роди.
Същите тези псувни са си често явление по родните стадиони, но за да ти продънят ушите, помагат няколко фактора – малкото хора по трибуните, защото, ако е пълно с народ, нищо конкретно не се чува. Не че и тогава не се псува и крещи. Псува се и то как. Но при камерен зрителски състав тези, дето крещят най-силно, изпъкват най-добре. И най-грозно…
Още повече, ако микрофоните на телевизията, излъчваща пряко мача, са надути на макс. Та да си дойдем на приказката. Не би ли било прекрасно, ако режисьорите на „Диема“ просто намалят звука и не позволяват на зрителя да слуша каруцарските арии.
Не би ли било прекрасно, ако органите на реда позапушат устите на викачите, които не отиват на мач да гледат, а да мучат.
В противен случай от псувните биват облъчвани децата, а те са неизменна част от домакинските мачове на отбори като Септември. Подобни неандерталски звуци отблъскват не само малките, но и зрителите като цяло. Даже и рекламодателите…
Лошото е, че Септември и Ботев Враца не е първият мач, в който заради малко зрители се наслушваме на много „поздрави“ до девето коляно на съдии и футболисти. Тепърва ни предстои да гледаме, пардон – слушаме, подобни двубои. Докато някой най-после не заглуши свръхзвуковите изригвания.
Румен ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ
