Макар че понятието “легенда” е толкова изтъркано от употреба и се окичва на кого ли не, Докторът с футболни обувки обаче е един от хората, които го заслужават най-много.
Стевето, както го наричаха всички, е юноша на Спортист (Хаджи Димитър), където играе девет години. С ЦСКА той печели 10 шампионски титли (1948, 1951, 1952, 1954, 1955, 1956, 1957, 1958, 1959 и 1960 г.) и три пъти е носител на Купата на България (1951, 1954 и 1955 г.), като изиграва 202 мача и бележи 45 гола. Дебютира с националната фланелка на Балканиадата в Албания през 1946 г. в мач срещу Румъния, завършил 2:2. Това всъщност е и първата среща на нашите национали след края на Втората световна война. Стевето е перфектен организатор на играта и образцов капитан, футболист с авторитет и завидно майсторство, спортсмен, който никога не е отстраняван от терена.
Божков е първата голяма звезда в историята на ЦСКА. Твърде интересна е ситуацията, при която той облича за първи път червения екип. В периода след войната младокът е играч на чешкия Кладно, като освен футболист, той е и студент по медицина. “В гимназията бях в класическия отдел, там изучавах латински и старогръцки. Това ми даваше възможност да кандидатствам медицина, така беше по царско време. Завърших гимназия през 1943 г. и по това време не мислех, че мога да живея само от футбол, трябваше ми сериозна работа. Взеха ме в казармата в школа за запасни офицери, връща се назад във времето Божков. - През 1946 г., след войната, от чехословашкия Кладно ме поканиха да играя и да уча там и декември същата година приех. Бях записал зъболекарство в Софийския университет, но в университета в Прага записах медицина.” Има 2 висши образования - медицинско в Медицински университет - София и спортно във ВИФ - специалност "Футбол".
Стевето следва съветите и на чешкия треньор Милош Стружка и унгарския специалист Молнар. След две години в Кладно се свързва с играещия във френския Рубе бивш вратар на Славия Димитър Антонов – Гробаря. Стражът му урежда не само отбор, но и продължаване на следването. Политическите събития обаче водят до затваряне на чехословашката граница. Точно в този момент идва и предложението от ЦСКА. Да дойде в новосъздадения военен отбор го канят генерал Владимир Стойчев и Лъчезар Аврамов. Стевето приема, изкушен от шанса са спечели най-сетне шампионската титла. Преди това той два пъти се разминава с нея със Спортист - на четвъртфинала на държавното първенство през 1943 г. отпада от бъдещия първенец Славия, а има и един загубен финал от Локо (София) през 1945 г. Така Божков дебютира за наскоро основания Септември при ЦДВ (днешния ЦСКА) във финалните мачове срещу “Левски”. Любопитно е, че Стевето играе с неотшумяла контузия, която е причина да изпитва силни болки дори при ходене. Но бъдещият армейски капитан стиска зъби и играе след рядко срещаните тогава обезболяващи, новокаинови инжекции, поставени му във военната поликлиника.
В първия двубой “армейците” губят с 1:2, но във втория изненадващо побеждават с 3:1 и стават шампиони на България след фамозен решаващ гол на капитана Нако Чакмаков в последната минута. Два месеца по-късно в София националите ни печелят историческа победа с 1:0 над великолепния унгарски отбор, а Божков вече е основна фигура в тима.
Така започва възходът на Стефан Божков в големия футбол. През 1949 г. треньорът Крум Милев – Палаврата, или Чичето, го прави капитан на отбора. Повече от десет години той е с лентата на ръкава в големия тим на ЦСКА (тогава вече под името ЦДНА), а също е и капитан на националния отбор на България. По това време “армейците” са супертим, който постига ненадминат и до днес рекорд от девет поредни шампионски титли. “Човекът-оркестър” в този отбор е именно Божков, който вещо дирижира отличния ансамбъл, в който са големи играчи като Иван Колев, Крум Янев, Панайот Панайотов - Гацо, Димитър Миланов, Кирил Ракаров, Георги Найденов. Голямо значение за израстването на ЦСКА имат честите контакти на българските армейци с другите военни отбори от източния блок – ЧЧА (Букурещ), Партизан (Белград), ЦСКА (Москва), Хонвед (Будапеща), БА И (Китай), Легия (Варшава)... В един мач срещу БАИ (Китай), който има победа над “Левски” с 2:1, Божков отбелязва четири гола, а ЦСКА печели с 9:1.
За отбелязване са и успехите с националния отбор. През 1952 г. особено драматичен е сблъсъкът от Олимпиадата във Финландия. На 15 юли малцината зрители в градчето Котка стават свидетели на изключителна драма. След редовните 90 минути срещу СССР резултатът е 0:0, обаче допускаме два гола и губим с 1:2. По-късно Божков си спомня: “Не можахме да се примирим със загубата и понеже хотелът ни беше близо до стадиона, в полунощ излязохме отново на терена. Възстановявяхме ситуациите, при които ни бяха вкарани головете. Разигравахме положенията, спорехме, разисквахме, ядосвахме се, а в душите ни беше болно.”
България печели първия си медал от голямо състезание на Олимпиадата в Мелбърн през 1956 г., когато 10 от 11-те титуляри са от ЦСКА. В Австралия нашите се окичват с бронзовите медали, след като губят на полуфинала драматично с 1:2 след продължения от бъдещия шампион - СССР на Яшин и Стрелцов. Божков прекратява кариерата си на футболист през 1958 г., като месеци по-рано е и последният му мач в националния тим – срещу ФРГ. На 19 декември 1959 г. ЦСКА побеждава Локомотив (Сф) с 1:0. Един от исполините на нашия футбол Стефан Божков слага край на кариерата си. Той предава капитанската лента на Манол Манолов – Симулията, а фланелката с №5 - на своя наследник Панталей Димитров – Лейката.
Не по-малко блестяща е и треньорската му кариера. Кара практиката си при корифеи в занаята като Хеленио Херера и Хелмут Шьон, специализира в СССР, Унгария, Италия и ФРГ. От 1961 до 1963 е помощник-треньор в ЦСКА. От 1967 до 1970 г. в 34 мача Божков е селекционер на националния отбор, с който достига до четвъртфинал на европейското първенство и отпада от бъдещия шампион Италия след 3:2 и 0:2. В неофициалното подреждане България е на пето място на Стария континент. След провала на Мондиал ‘70 в Мексико и последвалите партийни решения Божков е сменен от поста.
Отговаря за футбола в ЦСКА (за кратко е и треньор на тима, спечелил купата през 1983 г.), а после дълги години е в ръководните органи на футбола у нас. Зае второто място в анкетата на в. “Футбол” за треньор на ХХ век в България. Бе избран и за пожизнен член на Изпълкома на БФС. През 1974 г. е включен от спортните журналисти в идеалния отбор на 30-летието (1944-1974 г.). Доктор Божков е почетен гражданин на София и Кюстендил. Автор и съавтор на няколко книги.
Това са общоизвестните факти за човека и футболиста Стефан Божков. Какво обаче се знае по-малко за него? Семейството му е бедно, едва свързва двата края. Майка му се казва Траянка, баща му - Божил Стефанов, но всички му викат “Дядо Божко”. И оттам тръгва и името на младока. Вместо Стефан Божилов Стефанов става Стефан Божков. По това време “Хаджи Димитър” е един от най-бедните и мръстни квартали в София. Няма улици и павета, при всеки силен дъжд улиците се превръщат в реки. Дядо Божко е бежанец от Македония. Сменя няколко професии – пекар, бакалин, фурнаджия, строител...Мъчно успява да осигури хляба на семейството си. Бедността обаче не пречи на синовете му Боян и Стефан да гонят топката.
“Не съм имал ден, без да играя футбол като дете. Винаги носех в джоба си завързана на конец парцалена топка, с която жонглирах навсякъде и по всяко време”, признава бъдещият виртуоз на терена. Той има и от кого да се учи. В квартала расте цяло талантливо поколение: Борис Трънков, Петър Патев, Коце Георгиев, Чори Петров, Георги Цветков, както и по-младите Гацо Панайотов, Иван Колев и Петър Алексиев.
Клубната канцелария на Спортист се намира точно срещу родната къща на бъдещия капитан на ЦСКА. Няма как малчуганът да не стане привърженик и после играч на този отбор. За свои учители, насърчили първите му стъпки в спорта, посочва Антон Денев, Фердо Мицев и учителя по телесно възпитание в прогимназията в кв. „Хаджи Димитър” Йосиф Буреш. Като 12-годишен малкият Стефан тренира футбол и волейбол във ФК-13. Официалният му дебют за мъжете на Спортист идва навръх 15-ият му рожден ден – 20 септември 1938 г. В двубой от Трета дивизия на игрището на ЖСК (зад гарата) тимът от “Хаджи Димитър” пада от Фортуна с 0:2.
Стевето е сред инициаторите на бригадирските дни, които момчетата от “Хаджи Димитър” дават за построяването на моста “Чавдар”. Години по-късно той е сред най-активните бригадири по линията Перник-Волуяк, за което го награждава лично “отговорният другар” Пенчо Кубадински. Божков е и отличник в класическия профил на една от елитните софийски гимназии, където изучава старогръцки и латински. Участник е във Втората световна война като взводен командир на бронирана бригада. Награждаван е с орден „За храброст”. На няколко пъти футболистът се разминава със смъртта. По време на патрул край Куршумлия-Прокупле снаряд пада до него и го изхвърля на 20 метра. В Прищина пък неговият взвод попада в засада и Божков е ранен.
Божков се радваше на 3 дъщери, 4 внучки, внук и правнук. И двамата младежи носят неговото име. Легендата владееше чешки, немски и руски език, изучавал е старогръцки и латински. Доктор Божков има записани мачове и за ...”Левски”. Треньорът на “сините” чехът Стружка кани бъдещия “червен” идол да вземе участие в приятелската среща с Конкордия (Загреб) - 0:0, през 1941 г. Играе и за Локомотив (Сф) по време на турнето в СССР през 1945 г., като дори вкарва гол на шампиона “Динамо”. Работи три години в хирургичното отделение на тогавашната Военна болница като ординатор. Създател е и на отделението по травматология. “По онова време лекарите бяха хора с положение в обществото, професията беше престижна. Убеден съм, че ако бях продължил да се занимавам с медицина, щях да стана професор. Учението много ми вървеше”, твърдеше приживе Божков.
