ИГРАЙ ГЕЙМ БЛИЦ 2 И СПЕЧЕЛИ ЗЛАТНА ТОПКА ОТ СТОИЧКОВ - ТУК!
Националният отбор по футбол е в невиждана криза – поне като резултати, а сега се задава нова тежка порция изпитания с мачове срещу фаворитите Унгария и Сърбия.
Имаме нов селекционер и млади момчета, които в доста мачове трябваше да вземат точки, но липсата на опит и късмет, без който във футбола не може, ги спря. А всички знаят – няколко секунди или сантиметра в спорта са разстоянието от „Осанна“ до „Разпни го“.
Такава беше картинката поне в половината евроквалификации на нашите национали – и със Сърбия, и два пъти с Черна гора, и с Литва... Въобще, целият цикъл е един голям карък. Липса на опит, но и на шанс. Просто още сме зелени.
Топ Коефициенти за Спортни Залози!
И по любима българска традиция, вместо да подадем ръка, да подкрепим младия ни отбор, защото се вижда, че има бъдеще, но трябва търпение, сами се бутаме в казана. Точно, когато футболистите имат нужда от вяра. От добра дума.
Хайде, феновете винаги имат право, ще кажете. Но когато става дума за футболни хора, за личности, които до болка познават всички тези дребни детайли и всички странични обстоятелства, които могат да натежат във важните моменти, е друго нещо.
Да се нахвърлиш срещу младия ни отбор, който бе на 6 секунди от това да победи прехвалената селекция на Сърбия, заради младостта му... Това вече е грозно. Особено от устата на Мартин Камбуров, един от най-изявените голаджии в българското първенство в последните 20 години.
„Ако можеше и 14-годишни да вика (б.р. - Кръстаич), щеше да е идеално. Да, нямаме ниво. Но няма как да ме убеди някой, че трябва да се викат играчи, които ще станат футболисти след 5 години. Не може да е “България търси талант”, избълва преди броени дни голмайстор №1 в „А“ група за всички времена.
Жалко е да чуем тези думи от устата на човек, който най-добре би трябвало да знае, че доверието в младите е единствената гаранция за бъдещето. Защото в един момент и те ще изпуснат влака, ако никой не повярва в тях. Както се случи с предишната генерация, че и няколко преди тях. Смачкахме ги, буквално – с такива „компетентни“ присъди.
Именно Камбуров е перфектният пример – не успя да се наложи в националния, когато бе в разцвета на силите си, а после бе късно. Но кой ли е виновен? Колко треньори на националния се смениха по негово време, а така и не хвана ръка. И всички те ли са късогледи? Все някой с връзки ли го изместваше? Или пък просто никой не повярва в него? А дали не натежаха и срамните случки, покрай които бе въвлечен в арести за подозрения в черно тото и други истории...
Не само на този фон не му прави чест – когато отсреща е бъдещето на българския футбол. Подобна реторика е напълно неуместна, най-вече от хора като него.
А за да е резилът му пълен, хвърли кал и по шефовете – Боби Михайлов не харесвал този или онзи, Емо Костадинов натискал за друг, разни митични мениджъри ходатайствали да се пускат техни играчи в националния... Но, почакайте, на кое да вярваме: нали нямахме играчи, та посягаме към 14-годишни...?! Кои са тези велики връзкари в националния отбор и за кои толкова лобират шефовете на БФС...
Щеше да е смешно, ако не беше тъжно.
Сега е лесно – да се нахвърлиш над падналия. Любим национален спорт. А точно Камбуров трябваше да е в предните редици да защити тези голобради момчета. Не за друг, заради самия него. Но затова се изисква нещо повече от болна амбиция за статистически рекорди.
Изисква се мъжество. И само то остава в историята.
Димитър АПОСТОЛОВ/БЛИЦ СПОРТ
