Футболът ни не вървял. Нищо подобно, уважаеми господа! Върви, ама надолу. Направо тича. Матеус, че не става за треньор, е повече от ясно. Ама проблемът не е в него, а в тези, които носят националната фланелка. Те само я носят, без да я изцапат с кръв. На терена са мишоци, а извън него – плейбои, баровци и тузари. Половината гелосани, татуирани, напарфюмирани. С такива примадони – толкоз. Вижте Благо Георгиев. Той е големият пример. Джизъса му викат. Демек – Исуса. Какъв Исус си, бре, Благо!? Ти по-скоро на девица приличаш. Никакъв хъс, никаква стръв, никаква сила и енергия. Такива са и останалите, дето съотборниците ти се водят.

 

А навремето имахме мъже. Истински. Като Стоичков. Затова стигнахме до Америка, че и с медал се върнахме. Сега и до Украйна не можем да отидем. Апропо. Там сме, ама само за контрола. То това си стана практика, де. Да ходим на местата, където ще се провежда я световно, я европейско. Но отиваме като туристи. Като спаринг партньори. Тъй беше и миналото лято. Отскочихме до ЮАР, за да загреем домакините за Мондиала. А когато Мондиалът стартира, го гледахме по телевизията.

С примадоните – дотук. По-надалеч няма да стигнем. И Сър Алекс или Моуриньо да докарат, пак ще е същата картинка. На народът лошо му става. Иска победи, слава. На футболните национали обаче хич не им пука. Та и на всичко отгоре сърдити го раздават. По цели години не ни говорят – нито на нас, нито на вас, читателите и зрителите. Ще извинява Стилиян Петров, ама какво сме му виновни ние, че националният потичва надолу по баира. Същото и за Мартин се отнася. Ама били играли в клубните си отбори. Феновете там ги тачели. Ама какво му дреме на бай Иван тая работа. Той иска Стилиян, Мартин и останалите българските сърца да сгряват, а не чуждите.

 

Сега сложиха Мишо Мадански на поста. Временно или не, той е сега селекционерът. Трудно ще му бъде, защото трябва не само играта, но и характерите да променя. То там, в характерите, се крие основната ни болка. Най-неспасяеми са тези, които се мислят за велики, а същевременно и за чеп за зеле не стават. Затова Матеус, колкото и да е некадърен треньор, изригна.

 

Като погледнем настоящето, картинката май все по-сива ще става. За световното в Бразилия през 2014 година попаднахме в тежка квалификационна група. Как ще се мерим с Италия, Дания и Чехия? С кого ще ги сплашим – с девиците ли? Нали знаете какъв лаф има Тошката Колев: “Като ще разваляме нещата, да ги разваляме докрай...”

Е, като нямаме истински национален отбор, да си спретнем един шантав. На вратата някоя манекенка да застане. С хубави задни части. Ще я кръстим Дупе дава, гол не дава. Тогава ни италианци, ни датчани, ни чехи ще им се иска гол да ни вкарат. На нея – може, ама единствено извън терена. Само като я мярнат на голлинията гола-голеничка, коленцата им ще омекнат. А напред да си привлечем Жоро Бекъма и Гацо Бацов. Звучи лудо, ама те по-добре ще се справят. Да ги пуснат титуляри, та съперникът от смях да изпоприпада. Ама, чакайте малко – що пък да ги разваляме нещата. То, с тоя шантав отбор, може и чудото да дойде. И националният нагоре най-сетне да се затича. Нагоре по баира, за да избяга най-после сеира.

 

УЕФА щяла да ни забрани? Е, хайде сега. Боби ще звънне на Мишел Платини да ни удари едно рамо – компромис да направи. И без това тъй нареченият ни президент нищо не върши, това ще е идеалната възможност малко да се поразкърши.