Дни преди мача написах, че съдбата е направила най-добрия голов пас към Любослав Пенев преди вечното дерби, оставяйки топката пред голлинията. Любо просто трябваше да я бутне в мрежата. Днес в 15-ата минута на мача кълбото се завъртя и тръгна да влиза във вратата, когато Гонзо напусне контузен терена. Малко по-късно топката почти премина голлинията с цялата си окръжност, след като и другият ас на Левски Христо Йовов бе заменен. „Сините” бяха в пълен нокаут. Вдигнали ръце, готови да се предадат. От другата страна на барикадата обаче ги нямаше „червените” воини, а техният „пълководец” стоеше прав край треньорската скамейка – безсилен и немощен. Любо съвсем се оплете, вършейки глупост след глупост. Грабна топката, премина целия терен, за да си набута няколко автогола. Като онзи на европейското в Англия през 96-а при загубата 1:3 от Франция. Пусна младият момък Виданов титуляр и обърканото момче записа серия от грешки. Продължи да държи на пейката Данчо Тодоров, който след Тодор Янчев е най-опитният футболист в ЦСКА. През второто полувреме извади единствения си чист нападател Саидходжа, а пълният статист Руи Мигел (който изобщо не заслужава да е в основния състав) постоя още малко на игрището.
До 20 часа и 7 минути тази вечер смятах, че Любо Пенев я разбира футболната игра, но точно тогава на пресконференцията той се изцепи, че мачът бил равностоен и че неговите момчета имали доста чисти голови положения. Първо, Любо доказа, че не става за треньор на ЦСКА, след като не спечели най-важната си битка, в която Левски бе развял белия байрак. Аз тези 10 поредни победи не ги броя, защото и на децата е ясно, че половината са спечелени по втория начин. Мачът, истинският двубой, бе един – срещу „сините”, в който Любо капитулира без бой. В ЦСКА ги нямаше духът, хъсът, жаждата за победа, биткаджиите, лидерите, героите. Нямаше ги „червените” сърца. Те туптяха само в сектор „Г”, който ме накара да настръхна, виждайки уникалната хореография и неистовата подкрепа от първата до последната минута. Никой от червените шалчета не се предаде и остана на трибуните до края. За разлика от „армейския” отбор, който липсваше.
Второ, Левски напълно надигра тактически ЦСКА, а Емил Велев доказа, че никак не е за отписване. Именно футболистите, които той пусна на местата на Гонзо и Йовов, решиха изхода на дербито – Георги Христов и Зе Суарес. В средната зона и по фланговете „сините” бяха пълни доминанти, принуждавайки противника да рита топката напред и да я сипе в наказателното поле. Да, точно това бе стилът на ЦСКА тази вечер. Апропо – „червените” имаха ли изобщо някакъв стил?...
Трето, Любо се опита да ни убеди, че нищо не е свършило, че ЦСКА е все още водач в класирането. Питам обаче аз – кой истински цесекар ще се радва на титлата, след като не си успял да победиш най-големия си опонент поне в един от двата мача през сезона? Такъв триумф не топли душите на най-верните запалянковци. Другото е заблуда…
Някъде четох, че Любо и Велев били на едно и също стъпало в треньорския занаят. Е, видя се къде е Кокала и къде младият Пенев, чийто чичо, ако бе на неговото място, нямаше да допусне такъв срам. Колегата, написал този материал, явно е забравил, че Велев има малко по-голям стаж от Любо, който в момента прави първите си стъпки в професията. ЦСКА обаче няма нужда от ученици-двойкаджии.
Любо съвсем се изложи, след като обвини рефера Спасов за някои спорни ситуации. Ама Пастата не беше развалена, ръководи перфектно дербито и този път ЦСКА няма за какво да се хване. Освен за палците… Има десетки примери, в които „червените” са се превръщали в донор на гънещия се в агония „син” отбор, но този път кръвопреливането надмина всякакви граници.
Не знам какво ще се случи оттук до края на първенството, но за мен истинският шампион е Левски. Напълно заслужено. А Велев вместо да духа супата на Любо, му постави двоен кокал в нея – без грам мръвка.
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ