Левски ще атакува за четвърти пореден път групите на Шампионската лига. Новият старт е утре срещу мегааматьорите от Санта Жулия. На пръв поглед “сините” стягат стойностен отбор, след като поне засега не са продали нито един основен футболист (Да Коща в никакъв случай не беше такъв) и си върнаха старите пушки Топузаков и Бардон, които вече знаят как се влиза в най-комерсиалния турнир. Вникнем ли обаче по-задълбочено в ситуацията на “Герена”, ще открием няколко пукнатини. Първо, Левски не отдели никакви пари за качествени покупки, с които щеше да си улесни задачата. Както на “Армията”, както и в останалите клубове и там кризата се е намърдала здраво. Само че в Левски никой не иска да признае това. Ала фактите го показват. Щом се търсят футболисти с изтекли договори и щом се връщат стари звезди, на които се предлагат по-ниски заплати от предишните им възнаграждения, значи финансовата стагнация е стегнала здраво “сините” за врата. Най-голямото доказателство е екшънът с Жоб, при който се оказа, че джобът на левскарите доста е изтънял. Камерунецът пристигна с гръм и трясък, оказа се обаче, че той първо трябва да премине проби, след което да подпише договор. А неговите мениджъри и самият африканец с френски паспорт се кълнат, че такава предварителна уговорка не е имало. Сценарият бе майсторски скалъпен, за да се замаже финансовата криза, но се получи обратен ефект.

Някои се опитват да сравнят настоящия Левски с този отпреди три години, когато чудото стана. Мисля, че сравнението е излишно, защото през 2006-а “сините” имаха готов отбор, натрупал опит в евротурнирите след достигането до четвъртфинала за купата на УЕФА. Хазната бе пълна, треньорът – съвсем друг. Приликата е само в начина, по който тимът спечели шампионската титла. Тогава Левски се добра до нея след съмнително стопения аванс на ЦСКА от 7 точки. Тази година “червените” пак пропиляха преднина, този път от четири точки. И ако преди четири лета имаше доста въпросителни относно методите на “синия” триумф в първенството, през изминалия сезон ЦСКА сам вдигна бялото знаме, без да получава задкулисен сигнал от някого. Казано съвсем кратичко – не Левски бе най-добрият отбор през сезон 2008/09, а най-малко слабият... И след като в същия този състав не се правят корекции (очевадно заради кризата), накъде са тръгнали “сините” тогава и на какво ще разчитат? Вероятно на шанса и на късмета при жребия, понеже са в ролята на поставен тим. Няма нищо лошо в това, но нали и през миналата година жребият пак бе благосклонен, но злата Жилина жилна Левски, а грубоватият БАТЕ Борисов го бутна съвсем в пропастта. На “Герена” явно се надяват рутината на Топчо и Бардон да даде резултат и да поведе състава към Шампионската лига. Не бива обаче да забравяме, че в повечето случаи завръщането на даден играч носи повече разочарование отколкото радост. А и с течение на годините “старите пушки”, колкото и точни да бъдат, все по-често започват да засичат... И все пак треньорът Велев и футболистите нямат друг избор освен да се борят и да додрапат до Лигата. Успеят ли, потокът от пари отново ще потече, а славата ще се завърне на “Герена”. С оглед на настоящата обстановка в Левски това звучи като химера, но... Остава да изчакаме и да видим. Но какво ще се случи, ако "сините" се окажат за пореден път извън борда? Тогава кой ще закърпва финансовите кръпки и изобщо - ще има ли нов собственик на стадион "Георги Аспарухов"?
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ