Футболният съдия Калин Людмилов реши да сложи край на кариерата си. В писмо, изпратено до БЛИЦ, бившият футболист обявява своето решение. Людмилов се аргументира с огорчението си от цялата ситуация в родното съдийство. Той свиреше в елита от 2009 година, поверявани му бяха и доста дербита. Името му обаче беше забърквано и в скандали. Калин Людмилов е роден на 24 август 1978 година. Тренира и играе футбол дълги години в школата на ЦСКА. Според приятелите му е върл цесекар. В “червената” школа тренира под ръководството на Александър Станков. В един отбор се събират Светослав Тодоров, Тодор Кючуков, Александър Томаш, Асен Букарев, Косьо Мирчев. Стилиян Петров е викан в мъжкия отбор, но често “слиза”, за да играе с юношите, родени 1978 година. Калин Людмилов е централен защитник, дълго време дори е капитан на ЦСКА. Стига до юношески национални гарнитури, а с “армейците” става три пъти републикански шампион. Впоследствие Калин Людмилов продължава да е близо до футбола. Става телевизионен репортер в Ринг ТВ и често присъства на заседанията на различните комисии на Националния стадион “Васил Левски”. След това е част от гранична полиция, работи на Летище София. Людмилов обаче иска да бъде част от футбола и се преориентира към съдийството. От сезон 2009/2010 вече е в компанията на елитните рефери в “А” група. Сега обаче Калин е решил да каже “Стоп” на съдийството.
 

Ето целия текст на писмото без редакторска намеса:

“Стоп, стига, край. Отварям нова страница в МОЯ живот. Затварям страница, която няма смисъл да продължавам да отварям. Да, няма смисъл, защото в тях е ножа. В тях е ножа, но не и хляба. Отнехте ми и забранихте да правя това, което обичам и което исках и мога да го правя добре, но вие не искахте. Не искате да бъда футболен съдия. Да, не искате още от самото начало. Зная, че „ вие „ се пише с голяма буква, но сте доста дребнички и нечистоплътни отвътре. Да, вие там малодушните, мишкуващите, дребни на ръст и интелект, с пилешките сърчица и големите тумбаци. Да, вие изпълнените и преливащи със завист, омраза, лицемерие, безочливост, лъжи и интриги. Да, вие, които не познавате и не знаете значението на думите чест, достойнство, гордост, самочувствие, храброст. Отнехте ми една възможност, но няма да отнемете МОЕТО семейство, МОИТЕ близки и роднини и МОИТЕ приятели. Семейства, близки и приятели, които вие никога няма да имате, а някои от вас и нямат.

Забранихте ми, но няма да ми забраните да ходя на мачове, да подкрепям любимият си отбор и да играя футбол с приятели. Да, да играя това, което много от вас и вашите синове не могат и никога не са могли. Трудна и непозната материя. Да, вашите близки: синчета, дъщери, на които им разчиствате пътя за да могат спокойно, необезпокоявано извън онази конкурентноспособна среда да вървят и тичкат по него. Да, в това учреждение или наречено Футболен съюз, впрочем превърнало се в частен ФС и с неговите производни изпълкомчета, асоциацийки, комисийки, особенно съдийската и т.н. Да, там където са издигнати в култ роднински и приятелски отношения, но онези приятелски обгърнати в пъстра палитра от цветове и задкулисие.

Бащи, синове, племенници, чичовци, дядовци, лели и стринки, дори и съпруги. Е, да, там не работят МОИТЕ родители и никога не са, забравих и баща ми не е бил футболен съдия. Там, където си кадруват, хрантутят и работят още с методите от СП – 1978 г. в Аржентина. Да, в тази съдийска комисия, където нямат дори смелостта да се обадят или да пратят мейлче за да бъде човек информиран в 21 век. О, извинете, забравих, че думата смелост е доста чужда за вас. Миналата година вие пак не пратихте и СМС дори и се скрихте в мишите си дупки, където ви е адски удобно. Да, бях и в болница и нито един от вас, нито един от националната, ех кви национали сте и никой от софийската комисия не звънна да попита, Как си ?, а всеки има нужда от едно обаждане независимо на кой е син и близък. А, онази асоциацийка на съдиите да не говорим, и един ред не написа.

А, пратих мейли с конкретика за датата на постъпването и операцията в една софийска болница. Но защо да се обаждате, АЗ не съм от „ ваште “ , не съм близък и син на някой ваш колега. Да, отнемате ми това право, но няма да отнемете другите мечти, които имам същотака и интелекта, образованието, бизнеса, професията, знанията. Да, знанията, които са най – голямото богатство. Дипломите, като бакалавър, магистър, няколко допълнителни квалификации и умения. Да, няма как да отнемете и това, което БОГ ми е дал свързано с физически качества, визия и много човешки добродетели, които при вас не могат да се срещнат. Завиждате ли?

Завиждайте и продължавайте да го правите, вие това го умеете най – добре. Селски душици с вашите ченгеджийски номерца и методи, внушения, лъжи и интриги, които сега още повече ще почвате да бълвате по МОЙ адрес, но продиктувани от някой друг. Да, защото съм се родил в столицата, а вие когато сте дошли за първи път сте казвали на трамвая, влак и сте прескачали релсите, а в ЦУМ сте се снимали на ескалаторите. Работете си там в роднинското учреждение, където все пак се трудят и достойни хора и се борете за „ваште“ да не срещнат тръни и трудности по пътя си. Неща, с които съм се борил сам. Да, спирам и казвам „ до тук “.

Не желая някакви си там необразовани хорица, на които им е дадена някаква позиция и власт да се подиграват с мен. Да, дадена им позиция и власт , а не извоювана самостоятелно. Дадена им вследствие на доносничество, лицемерие, интриги, лъжи, пошлост и слагачество. Защото сте като плъзгащите интериорни врати, да, на където ви плъзнат натам отивате. Лизачи и подлизурковци, но ви плъзгат само в две посоки. А, аз съм възпитан и живея свободно във всички посоки. Цар футбол е феномен и ще остане такъв завинаги, а за мен ще бъде толкова значим, колкото си искам АЗ. Да, било то в друг аспект и поприще.
Калин Людмилов Костов