Бившият футболист на Левски Мариян Огнянов обяви, че слага край на състезателната си кариера. 38-годишният офанзивен полузащитник, родом от Лом, за последно носеше екипа на Ком (Берковица).

Огнянов остави отпечатъка си върху българския футбол и в частност Левски, защото с попадението си срещу Челси (загубата с 1:3 на 27 септември 2006 г. на "Васил Левски"), стана първият футболист, вкарал гол за роден отбор в Шампионската лига. 

Мацата, както е известен Огнянов, е трикратен шампион на България (2005/06, 2006/07 и 2008/09). Носител е на Купата на страната през 2005 г.

Публикацията му във "Фейсбук":

"Приятели, дойде и моя край след 22 години. 
Специални благодарности към всички ръководители, треньори и хора, които бяха до мен. Благодаря ви от сърце. Специални поздрави към Станимир Стоилов, Наско Сираков, Тодор Батков. Юли Попов (бог да го прости) и всички треньори и ръководители, с които съм работил през годините. Благодаря ви, научихте ме на работна етика, морал и чест. БЛАГОДАРЯ И НА ЖЕНА МИ И ДЕЦАТА, БЕЗ КОИТО, въобще нямаше да играя футбол. 
Не съм си и мечтал за такава кариера. Шампионска лига, участие. 
Лига Европа, участие. 
Титли и незабравими емоции от българските терени. 
От момчето от махалата. 
За мен беше чест, отговорност и удоволствие!".

Последва още един пост на Огнянов:

"Приятели след 22 години дойде и моя стоп на футбола. Футболът ми даде много, но и ми взе доста. Благословен съм, че от малък град спечелилих няколко титли на България и играх с толкова големи футболисти, а и срещу такива като Роналдиньо, Шави, Иниеста, Джон Тери, Лампард, Шевченко и още куп звезди. Не съм съм и сънувал, нито пък и мечтал, че ще играя в Шампионската лига, нито пък в Лига Европа. Огромни благодарности към всичките треньори, съотборници и ръководители. Благодаря ви за всичко. ОГРОМНИ БЛАГОДАРНОСТИ ЗА СЕМЕЙСТВОТО МИ, БЕЗ КОИТО НЯМАШЕ ДА МЕ ИМА СИГУРНО. Огромни благодарности към ПФК Левски, ПФК Ботев Пловдив, ПФК Черно Море, ФК Нефтохимик. ПФК ЦСКА 1948, Левски Лом, ПФК Спартак Плевен, ПФК Севлиево, ФК Кула, Ком Берковица! За мен беше чест, отговорност и удоволствие!".