Емил Костадинов даде интервю за агенция БЛИЦ, след като се завърна от Мюнхен. Легендата на българския футбол наблюдава мача от груповата фаза на Шампионската лига между бившия му отбор Байерн и Манчестър Сити (2:0). С Коща поговорихме и за добрите отношения, които поддържа с мениджъра на Челси Андре Вияш-Боаш.

 

-Прекрасно. Останах приятно изненадан от поканата, която получих. Тя ми беше изпратена от президента на Байерн Ули Хьонес и изпълнителния директор Карл-Хайнц Румениге. Видях се с тях, както и със спортния директор Кристиан Нерлингер, поговорихме си доста на най-различни теми. Радвам се, че в Байерн уважават бившите си футболисти. Но това не е изненада, тъй като немците и особено ръководството на баварския клуб винаги са се отнасяли с почит към тези, които навремето са носили техния екип.

 

-Да, разбира се. Когато се здрависах с Хьонес, първият му въпрос беше: “Какво стана в Лотар?”.

-Вие какво му отговорихте?

-Ами че се разделихме заради слаби резултати...

 

-Новина не може да се каже. По-скоро – наченки на новина. С Хьонес и с Румениге обсъдихме възможността да помагам на Байерн за привличането на млади таланти от България и от нашия регион – имам предвид Балканския полуостров. Тепърва ще се водят по-задълбочени разговори.

 

-Не. Покана не съм получавал. Това, че се чувам често с Андре Вияш-Боаш, все още не означава нищо. Не крия, че съм приятел с португалския мениджър на Челси. Познаваме се вече пета година и редовно разговаряме. В средата на септември Андре ми каза, че от януари месец предвижда да назначи скаути, които да отговарят за определени региони в Европа и в света. Един от тях ще бъде Балканския полуостров. Но засега – толкова.

 

-В деня, в който Челси пристигна във Валенсия за мача от Шампионската лига. Беше в настроение и вярваше, че ще си тръгнат минимум с точка. Така и се получи. Даже Челси можеше да победи, но дузпата в края на мача ги лиши от успеха.

 

- Дайте да бъдем точни и ясни. Предложение за работа нямам, но водим разговори. Освен това в Байерн няма такъв пост като скаут. Да, в Челси има, но, трябва да се повторя, от един приятелски разговор с Андре не биват да се правят генерални изводи.

 

-(Смее се). Аз се познавам с не един и двама треньори, които са начело на европейски отбори. Треньорът на Спортинг Домингош Пасиенсия, който до миналия сезон водеше Брага, е мой бивш съотборник в Порто. И също така добър приятел.

 

-Изключителен мъжкар. Държи на дисциплината, на реда. Но същевременно е много точен и разбран. Сприятелихме се, когато той дойде в София през есента на 2006 година, за да разузнава “Левски”. Тогава, както знаете, Андре бе скаут в екипа на Моуриньо в Челси. Аз се радвам, че успя да се адаптира бързо в Англия и съм сигурен, че Челси ще играе все по-добре и по-добре. Но знаете ли кое е най-силното качество на Андре – голям оптимист е и винаги успява да намери изход в трудните ситуации. Това му помага. Той е млад, сега през октомври ще навърши 34 години. Бъдещето е пред него.

 

- Да. Там нещата са навлезли в познатото си русло след идването на Юп Хайнкенс. Байерн наистина е много силен в момента и всички се надяват тимът да спечели не само Бундеслигата, но и Шампионската лига, защото финалът е в Мюнхен. Както обичат да се изразяват там – баварската машина е готова да гази наред. Аз го видях с очите си. Амбицирани са и смея да твърдя, че ще направят и невъзможното, за да реализират плана си. Когато бях в Мюнхен, се убедих за пореден път какво означава да си германец. Като се започне от най-дребните детайли, та се стигне до основните неща. Силата на Байерн е предимно във футболните хора, които управляват клуба. Повтарям – футболните хора.

 

-Не. Той беше занимал за чужбина, ако не се лъжа е бил в Марсилия. Видях се обаче със селекционера на Германия Йоаким Льов. Пожела ми един ден нашият национален отбор да стане отново величина.

 

-Вижте, аз силно се надявам националният ни тим да се възроди. Искрено го желая и като българин, и като член на Изпълкома.