Европейският шампион с Германия за 1980 г. Ханзи Мюлер гостува в България за благотворителния турнир по голф в Разлог, организиран от фондация „Национали`94”. Световният вицешампион си спомни за мачовете срещу ЦСКА, които е играл със Сваровски (Тирол) през 1986 г. Тогава първият мач от Купата на УЕФА е прекъснат при резултат 1:0 за „армейците“ след попадение на Христо Стоичков заради дъжд, а при преиграването на следващия ден австрийският тим печели с 3:0. Успех на „червените“ на реванша с 2:0 след голове на Лъчезар Танев и Емил Костадинов не е достатъчен.

„От мачовете ми срещу българи, сблъсъкът с ЦСКА в турнира за Купата на УЕФА през септември 1986 г. е №1. Губехме с 0:1 у дома, но мачът беше прекратен поради дъжд. Имам интересна история за разказване, свързана с тази среща. Семейството ми живееше в Иглес, точно над Инсбрук се намира. ЦСКА беше отседнал в хотел там, много близо до нашата къща. На градския площад има малко игрище, където са наредени шахматни фигури. Момчетата от София се смееха, всичко им беше наред. При тях положението беше като: всичко е точно, играем пак тази вечер, ще ги елиминираме. На практика – като туристи. Жена ми се прибира вкъщи, обажда ми се и казва: „Момчетата от София са щастливи, мислят си, че всичко ще е лесно тази вечер“, разказа Ханзи Мюлер пред „Спортал“.

„Преди мача в съблекалнята казах на момчетата от отбора и на треньора: „Жена ми ги видя, вече празнуват“. И това беше още една причина да покажем още повече решителност и да дадем всичко от себе си, и тогава успяхме да спечелим с 3:0. Продължихме в следващия кръг, губейки с 0:2 на реванша. Странното е, че щяхме да отпаднем, ако първият мач не беше прекъснат ден по-рано заради силния дъжд. През този сезон играхме още срещу Стандард (Лиеж), Спартак (Москва), Торино и ИФК Гьотеборг. Стигнахме до полуфиналите на Купата на УЕФА! За Австрия това беше сензация, беше невероятно нещо. Никой не си спомняше, че на практика бяхме отпаднали срещу ЦСКА, но мачът беше прекъснат и затова поехме по този път. Това беше първата ми среща с Христо Стоичков. Играх с него в мач срещу звездите на Европа в Рим през 1992 г. Там се опознахме, станахме по-близки“, допълни 68-годишният бивш халф.

„Винаги съм се възхищавал на Красимир Балъков. Защото и двамата играехме с №10 в Щутгарт. Хората спореха коя е най-добрата десетка на клуба за всички времена. Казах, че е Балъков, защото той играе с двата крака. Аз съм левичар. Бала също е левичар, но десният му крак е по-добър от моя. Моят десен е за да сляза от влака, а Бала можеше да играе и с десния. Затова казах, без никаква завист, че за мен той наистина е най-великата десетка на Щутгарт за всички времена. Като човек, като мъж, също му се възхищавам, защото винаги беше и е стъпил здраво на земята. Винаги е на върха, а ти не го възприемаш като голям само заради футболните му качества. Да, приятели сме от много време, преди четири седмици играхме на голф турнир близо до Щутгарт, отново с благотворителна цел – „Ханзи и приятели“. Бала беше там заедно със Срето Ристич, това са хубави неща, голфът ни събира“, призна Мюлер.