“Напред, червените – да продължим започнатото в ЦСКА от Любо Пенев.

Цялата история на ЦСКА е изпълнена с много драматизъм, възход и падение, но през годините публиката на червените си остана една и съща-  винаги вярна, която подкрепя безрезервно любимия си отбор и в дъжд , и в студ, и в пек. А същевременно и много критична към играчите, които носят червената фланелка и се отнасят безотговорно към отбора, донесъл толкова много слава на България.

Като се почне от отбора на Крум Милев с девет поредни титли на България, който беше гръбнака на националния с бронзови медали от олимпиадата в Мелбърн, се мине през Митата Якимов, класирал ни за първи път на световното по футбол, през Емо Костадинов, ствол на първенството САЩ- 94, където българите отново се закичиха с бронзови медали, за да се стигне до Христо Стоичков, заради който много от любители по света търсеха на картата малка по площ България. И да завърша с най-пресен пример с червения Митко Бербатов в мача с Черна гора в София, когато с играта си обърна негативния резултат.

Общото с горепосочените примери е, че така се работи в ЦСКА- закърмени с армейския дух, играчите да се себераздават до последния дъх за честта на отбора и най-вече за България. Ето защо България значи ЦСКА.

По време на комунизма, когато банани и портокали имаше само за Коледа, да не говорим за други витамини и силни храни, привържениците на ЦСКА излизаха с гордо вдигнати глави от стадиона, защото поредният футболен гигант с голям бюджет беше поставен на колене пред “армейците” на мач на евротурнирите.

Затова обръщението ми е към футболистите на ЦСКА- сега вас цяла България ви гледа, искаме победа на мача с Фулъм. Защото е много важно  да започнем участието си в Лига Европа с успех!”

Иван Христов (Кюстендил)