Привържениците на Черноморец излязоха с отворено писмо до местната власт, както и до цялата общественост в морския град, за да заострят вниманието върху два проблема - състоянието на базата на клубния стадион, както и двойният стандарт, прилаган в отношението към футболните отбори в града.

"Наболелият повод да излезем с това отворено писмо е трагичното състояние на стадион "Черноморец" в момента и двойния стандарт, прилаган от управляващите Бургас, при подкрепата на футболните клубове в града. Вече доста години Домът на акулите - стадион "Черноморец", тъне в разруха, а прекрасната някога спортна база прилича на джунгла в центъра на Бургас. И това продължава толкова време, а никой не обръща внимание. Между другото феновете на Нефтохимик така й не разбраха, че стадион "Черноморец" се намира в кв."Акациите" - една от най-старите територии на Бургас, а не в любимия им квартал "Комлука", нито някъде по лозята, около Стария Бургас. "Фенове" на зеления отбор с освирепели лица нападаха бургазлии и късаха фланелки с надписи "Аз съм бургазлия", "Бургас в кръвта, Черноморец в сърцето", "Роден да бъда син".

В един момент ние се чудим дали бездействието на Общината е умишлено или пък се дължи на недалновидност и незаинтересованост. Възможно ли е град, претендиращ за Европейска столица на културата през 2019-а година и домакин на Европейско първенство по футбол за юноши през 2015-а година да си позволи подобно небрежно отношение!?

Някогашният стадион за пример, който събираше десетки хиляди в най-интересните мачове в града и региона, сега е тъжна картинка. Сред тези руини са принудени да се подготвят и да растат младите футболни надежди на града ни. Момчетата трябва да се учат на любимата си игра на място, където няма нито осветление, нито каквото и да било електричество, нито пък вода или отопление. През цялата година тези деца, млади бургазлии, си тръгват от стадиона без да се изкъпят след тренировка, и дори няма как да си измият лицата и ръцете. По-екстремно става през зимата, когато няма й отопление. Стигна се до там миналата зима, треньорите да цепят дърва с брадви и тесли зад съблекалнята, за да могат момчета в тийнейджърска възраст да не измръзнат, докато се преобличат по спортен екип.

Единственият светъл лъч беше работата на шефа на школата Алекси Желязков, няколко по-ангажирани родители и ентусиасти, които абсолютно безвъзмездно възстановиха част два от терените и сега те са в много добро състояние.

Вероятно има много оправдания, за други отговорни фактори за това състояние. Чували сме много оправдания и обещания от кмета на града, но нищо от обещаното не бе претворено в дела. Да дадеш мъжката си дума и после да я спазиш е висша форма на честност и мъжество. Въпросът в случая е един - защо трябва да страдат децата на Бургас? Нали това са нашите и вашите деца! Заслужават ли те да тренират при тези унизителни условия? За никого не е тайна, че в Бургас винаги са се раждали футболни таланти и сега не е по-различно. Тъжният факт обаче е, че само за година и половина 10 от най-добрите деца от школата на Черноморец - голяма част национални състезатели, избраха да се преместят в други градове - Пловдив, София, Разград, Ловеч. Наши собствени проучвания показаха, че за тези елементарни неща не са нужни кой знае какви финанси. Тези средства не би трябвало да са проблем за "Най-добрия град за живеене", при положение, че през Общината преминаха стотици милиони.

Всичко това се случва, или по-точно не се случва в момент, когато за другия клуб в града важат други принципи на работа - пълна финансова помощ и подкрепа от Общината за ползване на базата в Долно Езерово, За нас това е двоен стандарт, откъдето и да го погледнеш. Вероятно някой се страхува, че клубът си има собственик, който може да търси дивиденти. Най-големият дивидент обаче е бъдещето на нашите деца, на бургаския футбол и на имиджа на нашия град. От този дивидент ще се ползва целият 200-хиляден Бургас. Бездействието на имащите властта да решат проблема е равносилно на подмяната на изконно "синьо-белия" флаг на Бургас, с примерно розово-зелен. Е, натам ли се върви!?".