Когато чуете, че юноша на Барселона, Реал, Манчестър Юнайтед или някакъв друг световен колос идва в България, бъдете сигурни, че пристига пълно ренде. Когато чуете, че акостиралият на родна земя чужденец се обявява за брат на световноизвестен футболист, не му вярвайте. Знайте, че това е поредната муха, която по-често е пърхала в някоя дискотека, отколкото на терена.

 

През лятото трансферът на Тони Калво в “Левски” бе обявен за магически и извънземен. Калво се оказа класическо недоразумение, което постави не толкова трудния въпрос какви точно функции е изпълнявал младокът в юношеската формация на Барса – носач на конуси ли е бил, окачвач на мрежи или водопроводчик на “Камп Ноу”?

 

Сега пък ЦСКА обяви, че взема брата на Мохамед Сикоко. Само не се уточнява за кой от многото братя става въпрос. И дали всъщност това е истински брат или е сестра на малийския национал. Така де  - то, покрай скандала с допинга, знае ли човек дали на “Армията” няма да кацне някой хормонално повреден индивид.

 

Този филм с юношите и роднините вече сме го гледали. От двайсетина години стана практика в България да пристигат пълни анонимници, които се обявяват за продукт на някоя световноизвестна футболна школа. В средата на 90-те едно тъмничък младеж, приличащ на подвижно буре, вцепени спортната ни общественост, разкривайки, че е роднина на тогавашния ас на Милан Джордж Уеа. Горкият либериец, ако беше видял как “братовчедчето” му мъчи топката, щеше да потъне от срам....

 

Гледали сме и друг сериал, в който премръзналият от студа тъмнокож юнак най-напред се ококорва от първия сняг, паднал в очите му, а сетне гордо уточнява, че преди години е играл рамо до рамо с Пеле, Зико, Роналдо и останалите бразилски легенди. Ама, моля ви, не ни вземайте за балами. Това, че някой е носил обувките на Лео Меси, не означава, че е на нивото му, нали?

 

Въпросният трик е достатъчно изтъркан и вече трудно може да ни заблуди. Не е важно на чий отбор си юноша и дали Жозе Моуриньо ти е чичо, калеко или свако. Важното е да си добър с топка в крака. А добрите обикновено не предпочитат България, а далеч по-истинските футболни дестинации. Ама то у нас всичко е възможно, особено след прочувката на ЦСКА, когато “червените” привлякоха Грег Ментето. Помните ли го? Онзи пишман-футболист, който се оказа, че никога не е ритал професионално.

 

През декември на широкия спортен екран се появи още един стар трагикомичен сериал – Лудогорец взема Ернан Креспо. Преди години и Иван дела Пеня се беше запътил за ЦСКА, но в последния момент, малко преди да пресече Калотина, се отказа. После и Денис Бергкамп - аха и той да дойде на дърти години, но заради пустия му страх от летене не посмя да се качи на самолета.

 

Е, вярно, Марио Жардел акостира в родното Черноморие. Ама той не се появи, за да вкарва голове и да закара варненци на върховете. Свали малко килограми, поразтъпчи се на и без това разтъпканите и окаляните ни терени. И си тръгна по живо, по здраво.

 

От тази история спечели рекламата, но не и българският футбол, който има нужда от качествена стока, а не от роднини и братовчеди. Такава стока трудно се намира, но все пак се намира. Я си спомнете как беше в Литекс. Идваха поредните неизвестни мушици, които бавно и постепенно се превръщаха в работливи пчелички. Последните примери са Дока Мадурейра и Том. Така че – от 10 чужденци поне трима да са добри, пак си е попадение. С едно важно уточнение – без изтърканата парола за юноши и братовчеди.