Съдиите винаги остават в сянката на футболистите и треньорите. А и самите рефери също предпочитат да не влизат в светлините на прожекторите. Всяко правило обаче има изключение и у нас то се казва Антон Генов. Едва ли има фен в България, който да не знае името му. Той е и любимец на журналистите, които често пишат за него. В последните 10 години Генов е безспорният №1 сред българските съдии. А преди три седмици официално беше избран за най-добрия арбитър на 2010-а от Асоциацията на съдиите по футбол в България. Това беше и поводът да отговори на въпросите на bgreferee.org.

- Г-н Генов, най-напред искам да ви честитя Новата година и да ви пожелая здраве и успехи. И да ви попитам – каква беше отминалата 2010-а за вас?
- Благодаря. И аз пожелавам на всички колеги и на всички българи една успешна година. Но на първо място здраве, защото когато един човек е здрав, може да постигне всичко. Веднага се сещам за неприятната случка преди Нова година, когато едно младо момче – борецът Михаил Ганев беше наръган с нож в дискотека в моя роден град Габрово. Дано подобни неща не се случват през настоящата година. Лично аз не мога да се оплача. Аз и близките ми сме здрави, значи изпращаме добра година. В професионален план 2011-а беше противоречива за мен - започна с делото в Нион през февруари и завърши с мач в Лига Европа на 30 км от централата на УЕФА в Нион. Накрая дойде и избирането ми за съдия на годината, което показва, че съм се справил с всички мачове в България и в чужбина и няма от какво да се срамувам.

- Имаше ли моменти на отчаяние, докато течеше делото в Нион? И минаваха ли ви мисли да се откажете преждевременно от съдийството?
- Делото имаше характер само на дисциплинарно производство, но да си призная честно, минаваха ми през главата подобни мисли. От една страна бях убеден, че съм чист и не съм извършил нищо нередно. Сигурен бях, че всичко ще бъде наред, защото нямаше никакви доказателства срещу мен. Затова бях готов да се защитавам на всички инстанции. Свързах се и говорих с някои от най-добрите спортни адвокати в Лозана. Ще добавя само, че това са хора, които са решавали много сериозни казуси на клубове като Реал (Мадрид) и Порто. Бях решил да стигна до последна инстанция, ако се наложи, но да бъда оневинен. И след това да се откажа с изчистено име. Още на първа инстанция обаче бяха свалени всички обвинения и това ми даде сили да продължа.

- В какво точно ви обвиняваха?
- Под съмнение бяха поставени четирите дузпи, които дадох в мача Македония – Канада, завършил 3:0 за домакините. Две от тях бяха пропуснати. Проблемът дойде от това, че срещата не беше официална. На контролите УЕФА не праща съдийски наблюдатели, които могат да кажат имал ли съм основание за решенията си. Обвиненията дойдоха от македонската федерация, на която предстоеше конгрес седмица след въпросния мач.

- В една от най-коментираните теми за "черното тото" много често се замесват имената на съдии. Вие как приемате подобни твърдения и възможно ли е участието и на български отбори?
- Там, където има надпредвара, има и хазарт. И хора, които се надяват, че от 2 лева, могат да изкарат 5. Но той не се организира от съдиите, а от други персони, които имат интерес. Излезе информация за някои мачове на наши клубове със съмнително големи парични потоци преди и по време на срещите. Това обаче не ги прави автоматично уредени. Нужни са доказателства.

- Съдийството е една от най-коментираните теми. Какво ви дразни най-много?
- Мнения и оценки дават предимно футболисти, треньори, президенти, финансови директори, изпълнителни директори. Това ме дразни най-много. У нас е практика всеки да се меси в работата на другия и това е една от причините нещата да не вървят. Има съдийска комисия, съдийски наблюдатели – тяхно е правото да коментират, да посочват грешките, да налагат наказания.

- Може ли да кажете, че споменатите от вас хора не разбират от съдийство?
- Мога. Много пъти ми се е случвало да обяснявам правилата на играчи по време на мач, тъй като изпадат в комични ситуации. Затова подкрепям инициативата на някои клубове да канят методисти да изнасят лекции пред отборите и да ги запознават с тънкостите на съдийството. От една страна футболът е консервативен спорт с ясно установени правила, но през няколко години настъпват козметични промени, които трябва да се знаят.

- Имате ли приятели сред футболните хора?
- Чак приятели не мога да кажа, но съм в отлични отношения с много от тях. Всичко, което се случва по време на мач, си остава на терена.

- Член сте на Управителния съвет на Асоциацията на съдиите по футбол в България. Но какво бихте казал за АСФБ като действащ арбитър?
- Тя бе създадена преди пет години като коректив на Съдийската комисия на БФС и с идеята да помага на реферите. Смятам, че го прави и за да не съм голословен, ще дам няколко примера. Асоциацията сключи договора за застраховките, който дава право на всеки съдия, получил травма на тренировка или на мач, да получи известна сума за лечение. АСФБ осигурява на реферите и медикаменти за възстановяване. Сключеният договор с Мтел пък обединява съдиите в едно голямо семейство, които могат да говорят помежду си срещу символични такси. Харесва ми, че не се забравят и съдиите ветерани, които получават внимание и помощ. Освен това предстои да се присъединим към конвенцията на УЕФА, а едно от задължителните изисквания е именно съществуването на организация като независим орган от БФС. В следващите години ми се иска да направим повече за обучението на арбитрите, има идея да бъде създадено училище за съдии към Асоциацията.

- Мислил ли си какво ще правите след края на съдийската ви кариера?
- Имам много добра професия и със сигурност ще се развивам в нея. Съдийството ми е хоби в последните 20 години и ще си остане такова. Дали като съдийски наблюдател, ментор или методист времето ще покаже.

- А готов ли сте за шеф на съдиите?
- Не съм мислил по този въпрос. Все пак имам пред себе си още цяла година като съдия.

- Очаквате ли последната ви година в съдийството да бъде още по-добра?
- Надявам се. Ще бъде по-успешна, ако ръководя повече мачове в Европа, а не още едно дерби "Левски" – ЦСКА.

- С 10 ръководени дербита между вечните съперници сте абсолютен рекордьор. На какво го отдавате?
- На първо място – на стечение на обстоятелствата. И след това на факта, че не съм имал големи проблеми около тези мачове. Винаги е имало претенции и ще има, но явно те не са били толкова големи, щом отново съм получавал доверието да ръководя вечното дерби. "Левски" и ЦСКА винаги са имали силни лобита в Изпълкома на БФС, освен това България е разделена на "сини" и "червени". Точно това поражда огромен заряд преди всеки двубой между двата отбора, а не самите мачове.

- Директор сте на Държавен ветеринарно-санитарен контрол (ДВСК) в София. Как съчетавате тази огромна отговорност със съдийството?
- С дисциплина и организация. Иначе няма как да се справя. В София има 130 големи супермаркети и 8000 търговски обекти – това е повече от всички останали градове в България, взети заедно. Това не е само администраторска работа, нужни са и лидерски качества. Тук футболът много ми помага, тъй като на терена съдията сам взима решенията и сам носи отговорността. Затова и често ми казват, че съм лидер навсякъде.

- Заради съдийството ли се преместихте да живеете в София?
- Не, защото станах международен съдия още през 1999 година, когато живеех в Габрово. Дойдох в София заради предложението да започна работа в Национална ветеринарно-медицинска служба.

- А откъде идва любовта ви към животните?
- От дядовците ми. Но никога не съм гледал животно вкъщи. Не мога да го затворя в апартамент.

- Кой от младите съдии виждате като ваш наследник?
- Имаме добри съдии, но само от тях зависи докъде ще стигнат. На мача Лозана – Палермо от Лига Европа Станислав Тодоров, Николай Йорданов и Александър Костадинов имаха късмета да се запознаят лично с един от шефовете на Съдийската комисия на УЕФА Марк Бата. Те заедно с Ангел Ангелов, който също е международен арбитър, са бъдещето на българското съдийството.

- А кои са най-добрите ни рефери според вас за всички времена?
- Не бих се наел да дам отговор на този труден въпрос. Но искам да спомена Гочо Русев, Бог да го прости. Той е човекът в съдийството, от когото съм научил най-много. Бях изключително близък с него до последните му дни. Спокойно мога да кажа, че Гочо Русев беше мой ментор. Може би ни свързваше фактът, че сме от един край – той е от Севлиево. Милко Ников пък ме запали по съдийството, даде ми началния тласък.

- Много от футболистите са суеверни, а вие?
- Може да се каже. Внимавам с кой крак стъпвам на терена, връзвам си обувките по един и същи начин, поставям си картоните по определен начин.

- Къде посрещнахте коледните и новогодишни празници? Какви късмети ви се паднаха?
- Не съм мърдал от София. От баницата изтеглих любовта. Явно годината ще ми мине така: работа, тренировка, любов и на следващия ден всичко отново (смее се).

- Звучи много стандартно за любимец на жълтата преса.
- Отдавна не се дразня от каквито и да било писания по мой адрес. Не ги чета, но понякога ги научавам, все пак живеем в света на интернет.

- Какво ще пожелаете на българските съдии?
- Да сме незабележими. Пролетта ще е много трудна и ми се иска съдиите да допускаме по-малко грешки и да не сме основен фактор в разпределението на местата в класирането.