„Трудно ми е да говоря след много, много тъжната новина за смъртта на Трифон Иванов“, заяви пред БЛИЦ СПОРТ популярният треньор Георги Василев.

„Имах честта да бъда първият и един от последните треньори на Трифон в мъжкия футбол. Той започна първите си стъпки в родния Етър. От юношите аз го дръпнах в представителния тим на „виолетовите“. Още нямаше 17 години. В началото на 1998 година пък бяхме заедно в ЦСКА, когато Трифон вече беше в залеза на кариерата си“, каза още специалистът.

„За мен той е най-добрият български защитник. Ненапразно го наричаха „железен“. Имам безкрайно много спомени с него. Падаше си по живота. Беше си бохем. Но когато излезеше на терена, всичко оставяше в съблекалнята. Просто се появяваше и газеше наред. Нямаше равен при единоборствата, при шпагатите, включително и в играта с глава.

Първоначално в юношите смени няколко поста – халф, бек, либеро, стопер. В един от първите му мачове, мисля че гостувахме на Сливен, го пуснах вдясно на защитата. Имаше за задача да пази крилото на домакините Демир Демиров-Бебо – голям и техничар. Наредих на Трифон преди мача: „Захапващ го и не го пускаш!“. Трифон не му даде да мръдне. Скри му топката. По едно време, вече през второто полувреме, Демирев го пратиха по другото крило, а Трифката хукна към треньорската скамейка и ме пита: „Какво да правя тоя? Да го оставям ли на другите или да го захапвам пак?“.

Веднъж пък имахме контрола с Видима-Раковски. Времето беше много студено, но Трифон хич не си даваше зор. Доста положения изпуснахме, но мачът завърши 0:0. Качваме се в автобуса и гледам Трифон леко трепери. Питам го какво става, а той ми отговаря: „Ами измръзнах от студ, щото нямах никаква работа на терена!“. Като се прибрахме в Търново, му викам: „Трифоне, още ли ти е студено и искаш ли да се сгрееш?“.  Той сигурно нещо друго си помисли и ми отговаря: „Искам, как да не искам“. Тогава му наредих: „Ами хайде тогава марш на терена, да направим една извънредна тренировка само с теб, че имаш да наваксваш, след като нищо не игра срещу Видима. А като потичаш малко, ще избегнеш настинката“. Той ме погледна бая на кръв, но в крайна сметка се съгласи.

Знаете ли, мога още много да ви разказвам. Лошото е, че не можем да го върнем… Обичах Трифон като мое момче. За последно се видяхме преди година, когато аз бях треньор на Етър, а той беше шеф на Зоналния съвет на БФС във Велико Търново. Не мога да повярвам, че вече го няма…“, завърши Георги Василев.