Георги Василев е доказан специалист. Излишно е да припомняме многобройните му успехи на футболния фронт – шампион с три различни отбора у нас, доказал се след това и в “желязната Бундеслига”, където му пришиха заслужено званието Генерала. След по-малко от месец популярният треньор ще навърши 63 години. Според някои информации съществува вероятност съвсем скоро Гочето да се завърне на треньорската скамейка, като вариантите са германски, гръцки и кипърски клубове. Василев даде интервю пред агенция БЛИЦ.
-Г-н Василев, какво ново около вас?
-На този етап нищо, що се отнася до футболния живот.
-Появиха се информации, че може да поемете отново клуб от чужбина?
-Засега няма конкретика. Всичко е въпрос на разговори и изчакване. Някои ваши колеги побързаха да ме затрият и да ме пратят в кошчето за боклук, твърдейки, че съм остарял, с извехтели методи. В треньорския занаят обаче няма стари и млади, а можещи и неможещи. Звучи клиширано, но е така. Даже колкото по-възрастен е един наставник, толкова по-голям опит притежава той.
-Не ви ли липсва треньорската скамейка?
-От една страна ми липсва. Но имам предвид истинския, големия футбол, с високи цели и амбиции. В последните години аз все заставах начело на отбори, които трябваше да закърпвам и да спасявам. Но от друга страна съм доволен, че мога да обръщам внимание на близките ми и най-вече на моята малка дъщеричка София, която е почти на годинка и половина. Ако трябва да съм лаконичен и напълно откровен – хем ми липсва треньорския занаят, хем пък тази пауза ми дава възможност да погледна по-близо себе си и хората около мен.
-Казвате, че някои вече са ви извадили от треньорската листа, но има десетки примери, в които специалисти на вашата възраст са постигали изключителни резултати...
-Това го заявявате вие, но има такива, които мислят другояче... Какво да се прави – затова е интересен светът, защото има различни гледни точки.
-Има ли интерес към вас от страна на български клубове? Говореше се за Ботев...
-Досега аз не съм имал пряк контакт със самия собственик на клуба Димитър Христолов.
-През зимата обаче бяхте на крачка да поемете Вихрен?
-Чак на крачка не, тъй като не бях преговарял директно с боса на тима Константин Динев. Имах разговори с други хора от клуба, но поради няколко причини нищо не се получи.
-Кои са тези причини?
-Ами пак бях обявен за прекалено възрастен, за човек с остарели методи, който залага на грозния и дефанзивен футбол. Типичните слова по мой адрес...
-...Изречени от кого?
- (прави кратка пауза.) Имена няма да споменавам... Става въпрос за хора от най-голямото ни футболно съсловие, които са успели да разубедят Коко Динев да не ме назначава за треньор.
- Казвате “най-голямото ни футболно съсловие”. Хора от БФС ли имате предвид?
- Ами те тези господа никак не са глупави и като прочетат това, което съм казал, сами ще се досетят...
- Като треньор, водил успешно Левски и ЦСКА, как ще коментирате настоящото състояние на двата ни гранда? Да започнем от “сините”.
- Левски се опари жестоко миналата есен, когато претърпя пълен крах в евротурнирите, отпадайки от БАТЕ (Борисов), а сетне и от Жилина. Убеден съм, че това ще бъде като обеца на ухото на всички на “Герена” преди предстоящите нови мачове. Аз аплодирам връщането в състава на Топузаков и Бардон. Изключително добър ход, тъй като двамата са опитни и ще помогнат доста на отбора.
- Връщането на такива футболисти не крие ли обаче риск? Не са един и два примерите, когато подобни играчи не успяват да разгърнат качествата си и да играят по начина, по който са го правили при предходния си престой в отбора.
-Не съм съгласен с тази теза. Напротив – точно в момента Левски има нужда от опит, от рутина, от доказани състезатели. Такива безспорно за Топузаков и Бардон. Тяхното връщане ще внесе сигурност и спокойствие в състава.
-Мнението ви за случващото се в ЦСКА? И по-конкретно – дали точно Любослав Пенев трябваше да застане начело на тима?
-Ами млади хора като Любо все трябва отнякъде да тръгнат. Мнозина смятат, че ЦСКА не бива да е училище за треньори. Любослав Пенев обаче има два силни коза. Първият е, че той натрупа огромен опит като футболист в едно от най-силните първенства в света – испанското. Даже по негово време испанският шампион бе №1 в Европа. Това няма как да не му помогне в треньорската професия. Вторият коз на Любо е, че той е в родния си клуб. В тима, откъдето е започнала неговата кариера на футболист. Нужно е търпение, наистина е нужно търпение спрямо Любослав Пенев.
-Мнозина твърдят, че ако вие бяхте на неговото място, нямаше да изпуснете титлата и да загубите мача с Левски?
-Ами човек се учи от грешките си. Любо Пенев е доста емоционален, но интелигентен и умен човек, който знае как да поправя грешните си стъпки.
-Като човек, който следи внимателно нещата отстрани, как ще коментирате управлението на настоящото ръководство на БФС и състоянието на националния отбор?
-Не искам да изказвам мнение относно БФС и неговите шефове...
-Защо?
-Ако трябва да съм напълно откровен, Боби Михайлов и Наско Сираков са малко злопаметни по мой адрес... Поради тази причина винаги съм нащрек и подбирам внимателно всяка моя дума, която касае тях двамата...
-Откога датира тази злопаметност?
-От есента на 1994 година, малко след световното първенство, когато те двамата и останалите национали напълно заслужено станаха четвърти на мондиала в Щатите. Боби Михайлов тъкмо се бе върнал от Франция. Договорът му с Мюлуз бе изтекъл и той пожела да играе отново на “Герена”. Тогава аз бях начело на Левски, но разполагах с вратари и, честно казано, нямах нужда от футболисти на този пост. Боби не разговаря с мен, с президента Томас Лафчис. Един ден Лафчис ме извика в кабинета си и ме попита дали искам да върнем Боби. Споделих му това, което мисля, след което Борислав Михайлов премина в Ботев. Оттогава има една дистанция между нас... Няколко месеца по-късно пък стана така, че Наско Сираков бе освободен от Левски и също замина в пловдивския клуб.
-Наско защо беше освободен? По ваше наставление ли?
-Нека не изпадаме в подробности. Тогава той имаше разговор, продължителен разговор с Томас Лафчис.
- Да не подминем темата за националния отбор в момента?
-Вижте, този състав притежава потенциал. Не знам обаче защо потенциалът не се разгръща. Неприятното е, че всеки, който застане начело на националите, започва да си измива ръцете с предходния треньор. За съжаление и слепците видяха, че отборът няма да се класира на световното първенство в ЮАР. Жалко, защото футболисти като Бербатов, Стилиян Петров, Мартин Петров и останалите имаха нужда от участие на такъв висок форум.
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ
