Борислав Михайлов – легендарният вратар изигра блестящо световно първенство в САЩ и е с основни заслуги за четвъртото място. Боби беше героят на осминафиналите срещу Мексико, като отчая противниците от бялата точка. През 2000 година бе избран за член на Изпълкома на БФС, а от 2001-ва е първи заместник председател. През 2005 година свали от власт Иван Славков-Батето и за първи път спечели мандата начело на БФС. Тогава с помощта на част от четвъртите в света пое управлението на българския футбол, та чак до днес. През 2009 година бе избран за втори път за президент, а в началото на тази година спечели и трети пореден мандат. Михайлов е член на Изпълкома на УЕФА и близък до Мишел Платини. В личен план Боби се раздели с първата си съпруга точно около паметния двубой на „Парк де Пренс“ срещу Франция, от която са синът му Николай и дъщеря му Бисера. След световното в Америка тогавашният вратар се запознава с Мария Петрова, от която има дъщеря Елинор.
Емил Кременлиев – блестящ десен бек, от който започна атаката за великия гол на Емил Костадинов срещу Франция, класирала ни на световното първенство в Америка. Кременлиев игра в Славия, "Левски“, след това в Олимпиакос, после за кратко пак при „сините“, премина и за няколко сезона в ЦСКА. Отиде в Унион (Германия), мина през Спартак Варна, Марек, Конелиано и Казичене. Беше играещ президент на Казичене, опита да влезе и в политиката, като се кандидатира за кмет на селото. Пробва се и в бизнес с недвижими имоти, но неуспешно, в началото на тази година се разведе официално със съпругата си Таня. В момента е далече от футбола.
Трифон Иванов – железен! Туньо се беше позагубил, но в последно време се появи покрай турнири за аматьори на малки вратички, а и наскоро бе избран за шеф на Зоналния съвет на Велико Търново. Започва кариерата си в Етър, после премина през ЦСКА и замина за Бетис. След ново кратко завръщане в Етър и ЦСКА заигра в Рапид Виена, с който е шампион на Австрия, финалист за КНК (загуба на финала от ПСЖ). След това Туньо игра и в градския съперник на Рапид – Аустрия Виена, върна се в ЦСКА през пролетта на 98-ма и накрая завърши кариерата си в нискоразредни отбори в Австрия. Трифон беше част от националния отбор за европейското през 1996 година и световното през 98-ма. Той ни класира за Франция`98 с гола срещу Русия. След приключване на кариерата си започна бизнес с бензиностанции. Железният бранител имаше няколко жени в живота си, както и три дъщери от различни връзки. 
Петър Хубчев – перфектен и много умен защитник. Изнесе добро световно първенство в Щатите. След това замина за Хамбургер, на който дори бе капитан. След това премина в Айнтрахт Франкфурт. Участва на европейското първенство през 1996 година, но не и на световното две години след това. Петър Хубчев вече е доказан треньор, един от малкото, успял в занаята от героите от САЩ`94. Петьо започна работа като помощник в Айнтрахт, след това асистент на Пламен Марков в националния отбор (участие на европейското първенство през 2004 година). Хубчев бе треньор на Славия, Черноморец Поморие, който извежда на финал за Купата на България, „Ботев“ Пловдив, а от 2012 година е начело на Берое. Със старозагорци наставникът печели купата и суперкупата на България. След успехите бе удостоен със званието почетен гражданин на Стара Загора. 
Цанко Цветанов – един от най-добрите бранители в националния ни отбор. Започва кариерата си в Академик Свищов, преминава през Етър (шампион през 1991 година) и акостира в "Левски" през 1993 година. След това подписа с немския Валдхоф, който уж беше сигурен участник в Първа бундеслига, но влизането му в елита се провали. След това Цветанов изигра три сезона на високо ниво в Абърдийн, още три в Енерги Котбус, върна се за един сезон в „Левски“. Завърши кариерата си в Етър. Цанко игра на европейското първенство през 1996 година, а последният му мач в „А“ тима е именно в края на 96-та. От няколко години Цанко Цветанов е неотлъчно до Станимир Стоилов в треньорската професия. Бившият №4 е асистент на Мъри в „Левски“, Литекс, Анортозис, националния отбор и „Ботев“ (Пловдив). Сега тандемът замина за Казахстан, където ще работи в Астана. Беше временен треньор на Етър по време на турското управление на клуба.
Златко Янков – Димитър Пенев го бъркаше и го наричаше Златков. Бившият №6 беше гениален в средата на терена, мислеше с един ход преди останалите. Играе в Странджа, Нефтохимик, Черноморец, "Левски“. В САЩ все още беше при "сините", след което премина в Байер Юрдинген. На самото световно първенство Златко даде гениалния пас на Лечков за гола срещу Германия на четвъртфиналите. После премина през Бешикташ, Аданаспор, Нефтохимик, Локомотив София, Ванспор, Генчлербирлиги, Черноморец и Камено. Фара, както го наричат приятелите му, игра на Евро 96 и Световното 98-ма във Франция. След края на кариерата си заемаше ръководен пост в Черноморец, а след това бе част от Нефтохимик.
Йордан Лечков – гениалният плешивец! Така го наричаха по време на лудото американско лято. Лецата беше в Хамбургер по време на мачовете в Щатите. На световното беше един от най-добрите, мотор в средата на терена, действаше с много мисъл и гениалност. Заби феноменален гол на Германия и ни класира на полуфиналите. Игра в Марсилия, след това премина в Бешикташ. В Турция обаче Данчо си тръгна със скандал, напускайки самоволно. Това доведе до спиране на правата му, а той реши да прекрати кариерата си и да започне бизнес. Откри хотелски комплекс „Империя“ в Сливен, а през 2001 година се върна на терена. Играе един сезон в ЦСКА, а след това и в Сливен. През 2003 година бе избран за кмет на Сливен, а през 2005-та за вицепрезидент на БФС. Напусна кметския пост в родния си град заради обвинения в злоупотреби. Лечков бе говорител на четвъртите в света за Конгреса през 2005 година, на който Борислав Михайлов бе избран за президент. В момента продължава да е част от управата на футболния съюз и заема място в Изпълкома.
Красимир Балъков – фамозен полузащитник, един от най-добрите на своето време в света. Бала беше в Спортинг, когато играхме паметните мачове в САЩ. Но да се върнем няколко месеца по-назад - Краси центрира от корнер за изравнителния гол на Емил Костадинов срещу Франция на "Парк де Пренс". После отново Краси даде пас на Любо Пенев, който намери Коща за победния гол срещу „петлите“. Избраха Балъков в идеалния отбор на Световното първенство в Америка заедно с Христо Стоичков. По американските терени беше неуморим. Камерите го показваха как тича през целия терен от едната до другата страна, а медиите го сравняваха с мотор. Крисимир Балъков игра на Евро 96 и Световното 98-ма. След Спортинг премина в Щутгарт и се превърна в легенда. Феновете го определиха за играч №1 в историята на немския клуб. С Щутгарт спечели Купата на страната през 1997 година, стана вицешампион 2003-та и участва в групите на Шампионската лига, игра финал за КНК през 98-ма. Помогна за класирането ни на Европейското първенство през 2004 година, но се отказа с края на квалификациите. Беше помощник треньор в Щутгарт, после премина през Грасхопър, Санкт Гален, Черноморец, Хайдук Сплит и Кайзерслаутерн. В момента е начело на Литекс. Като цяло треньорската му кариера не е от най-добрите, но на терена беше незаменим.
Емил Костадинов – Свети Емил, Екзекутора на „петлите“, Героя и още и още. Без него нямаше да има нито безсънна нощ на „Парк де Пренс“, нито лудо американско лято и т.н. Емо вкара и двата гола срещу Франция и ни изпрати в друга орбита. На Световното игра прилично, но той даде заслугата си на 17 ноември 93-та. Емо започна кариерата си в ЦСКА, по време на световното в Щатите бе в Порто. После премина в Депортиво Ла Коруня, Байерн Мюнхен, Фенербахче, върна се в ЦСКА, накрая игра в мексиканския Тигрес и Майнц 05. Спечели Купата на УЕФА с Байерн Мюнхен, като остава единственият български футболист с гол на европейски финал (бележи в един от мачовете срещу Бордо). №7 игра на Евро 96 и Световното през 1998 година. Емил Костадинов седна на една маса и подкрепи Борислав Михайлов навремето и от тогава е член на Изпълкома на БФС. Няколко пъти Екзекутора на „петлите“ заема управленски пост в ЦСКА.
Христо Стоичков – световната звезда, носителят на „Златната топка“ за 1994 година. Безспорно най-голямото име на националния ни отбор по това време. Камата стана голмайстор в САЩ с 6 гола (заедно с Олег Саленко) и получи „Златната обувка“, беше избран в идеалния отбор. Христо се разписа два пъти срещу Гърция, когато постигнахме първата победа на световни финали, след това порази Аржентина, Мексико, Германия и Италия. Легендата игра на Евро 96 и световното първенство през 1998 година. Игра един сезон в Парма, върна се в Барселона, а през пролетта на 98-ма и в ЦСКА. После започна обиколка из света – Ал Насър (Саудитска Арабия), Кашива Рейсол (Япония), Чикаго Файър и Ди Си Юнайтед (САЩ). През тези 20 години беше част от какви ли не слухове, интриги, скандали. Не успя при нито един от опитите си да направи бизнес. Отдаде се на треньорска дейност директно от националния отбор. Напусна през 2007 година, като някои го обвиниха в бягство заради испанския Селта, където продължи кариерата си. Стоичков обаче не успя да задържи отбора в елита и напусна. След това предприе авантюра в Южна Африка и пое местния Мамелъди Съндаунс. Постигна второ място, но се изпокара с богаташа, който издържаше клуба, и офейка. Повече от една година беше треньор на Литекс, до пролетта на миналата година, но имаше колебливи резултати, като трябва да се отбележи, че работеше само с налагане на юноши. През същото лято на 2013 година беше треньор на ЦСКА за няколко дни, след като се зае да спасява клуба. Някой обаче го излъга и Камата захвърли всичко и напусна „Армията“. Голямата му война вече няколко години е срещу Борислав Михайлов. Почти в началото на кариерата си в Ловеч Христо Стоичков предприе яростна атака срещу Боби, на когото помогна да стане президент през 2005-та и после през 2009-та. Сега двамата не могат да се гледат, не минава ден, в който Стоичков да не обвини Михайлов в далавери. Няколко пъти Христо призова бившия си съотборник на детектор на лъжата. Именно заради управлението на Борислав Михайлов се считаше, че Стоичков ще се кандидатира за президент на БФС в началото на тази година. Христо обаче избяга в Америка и стана телевизионен анализатор на мексиканския канал "Телевиса". Коментира мачовете от световното първенство в Бразилия. В личен план сила му дават съпругата Марияна и двете дъщери Христина и Михаела. 
Наско Сираков - той и Боби Михайлов бяха единствените двама футболисти, играли на световно първенство преди САЩ, в Мексико през 1986 година. В Америка беше играч на "Левски", получи шанс и заради отсъствието на Любослав Пенев. Наско вкара гол с глава за победата над Аржентина с 2:0 в последния ни мач в групата. След това изработи дузпата на полуфинала срещу Италия. Сираков игра и на европейското първенство през 1996 година. След световното първенство в Америка легендарният голмайстор играе отново за "Левски", но преминава в "Ботев" Пловдив и завършва кариерата си в Славия. След края на състезателната си дейност Сираков бе играещ треньор на Славия и изпълнителен директор на "Левски". Заедно със Станимир Стоилов постигнаха изключителни успехи, класираха отбора в групите на Шампионската лига и 1/4-финал в турнира за Купата на УЕФА. Тодор Батков обаче ги уволни през 2008 година. През лятото на 2013 година Наско отново се върна в "Левски", но за няколко месеца, напусна след скандала с Ивайло Петев. Сираков продължава да е член на Изпълкома на БФС, наскоро издаде автобиографичен роман за живота си. До него продължава да бъде Илиана Раева и двете му дъщери Славея и Виолета, които осмислят живота му.
Ивайло Йорданов - игра в няколко мача на световното първенство. Един от енергичните футболисти в нашия отбор. Откроява се с перфектния пас към Христо Стоичков на осминафинала срещу Мексико. Ивайло подаде към Камата на левия фланг, след което последва топовния разстрел на вратаря Хорхе Кампос. По време на световното в Америка полузащитникът беше в Спортинг (Лисабон), за който се превърна в легенда, изкарвайки десет сезона и завършвайки кариерата си. След това стана помощник треньор на Спортинг, както и на Христо Стоичков в националния отбор. Напоследък е чест гост коментатор на телевизионни мачове.
Илиан Киряков - игра в почти всички мачове на световното първенство в Америка. Тогава играеше за скромния испански Лерида. Кирячето започна в Етър (шампион през 1991), премина през Депортиво Ла Коруня, Лерида, ЦСКА, Анортозис, Абърдийн, върна се в Академик Свищов, отново Етър, Чумерна, Лесичери и Янтра. Рижият джобен полузащитник ще остане завинаги във фолклора със средния пръст, който заби на Краси Балъков отзад, докато всички се радваха след победата над Мексико на осминафиналите. За Кирячето се говореше, че протеже на Христо Стоичков и е пускан в игра заради Камата на световното. Не може обаче да се оспори факта, че нисичкият полузащитник бе изключителен с желанието и хъса си, мотор, който не се спираше и можеше да издържи няколко мача подред. После имаше критичен момент в живота на Илиян Киряков, наложи се да работи в Кипър. Наскоро участва в риалити предаване, в което каза доста откровени неща. Призна, че е бил изоставен от Христо Стоичков във важен за него момент.
Бончо Генчев - по време на световното първенство нападателят е в английския Ипсуич. Игра в 3 мача в Америка, като вкара една от дузпите на осминафинала срещу Мексико. Влезе срещу Германия и Италия. След Ипсуич игра в Лутън, върна се в ЦСКА и отново замина за Англия, където игра за нискоразредни отбори. Впоследствие е част от треньорски екип в Англия, а после работи и във фирма за преводи. След като се върна в България стана президент на Локомотив (Горна Оряховица).
Даниел Боримиров – той е единственият, играл на две световни и две европейски първенства. Боримиров вкара два гола в САЩ, срещу Гърция и една дузпа срещу Мексико. Халфът изкара 9 сезона в немския Мюнхен 1860, а после се върна в „Левски“. На „стари“ години беше най-добрият при „сините“, с които игра в групите на Шампионската лига и стигна четвъртфинал за Купата на УЕФА. Боримиров беше спортен директор на „Левски“, но напусна. Наскоро обаче отново се върна на "Герена" и сега оглавява детско-юношеската школа.
Петър Михтарски - нападателят игра само в един мач, влезе като резерва срещу Мексико на осминафиналите. Тогава роденият на 15 юли 1966 година голмайстор играеше в Пирин, после премина в ЦСКА. Михтарски игра за родния си отбор от Благоевград, "Левски", Порто, Фамиликао, пак Пирин, Майорка, Волфсбург, за трети в Пирин и накрая в "Левски". Михтарски бе треньор и спортен директор на "орлетата".
Пламен Николов - втори вратар по време на лудото американско лято. Нямаше начин точно в този момент да измести капитана Борислав Михайлов. Влезе в игра на полувремето в мача за третото място срещу Швеция при резултат 0:4 и не допусна гол. Пламен Николов или Пинко, както го наричат, беше в "Левски" по време на двубоите в САЩ. Преди това игра в Локомотив Дряново и дълги години в Локомотив София. След "Левски" игра два сезона в Септември (София) и прекрати кариерата си. След това имаше частен бизнес, но се отдаде на треньорска дейност. Беше треньор на Спартак Варна, Септември София, помощник в младежкия национален отбор, както Марек и Славия. За последно беше в "Ботев" (Враца).
Николай Илиев - не взе участие в нито един мач на световното първенство, но бе с отбора. По това време защитникът играеше във френския Рен. Още преди това при Иван Вуцов като селекционер Ники Илиев влиза в спор с Христо Стоичков за капитанската лента. Случаят е разрешен, като лентата е поверена на Борислав Михайлов. Ники Илиев бе част от ръководството на "Левски", но преди известно време напусна.
Георги Георгиев-Гецата - той също не влезе в нито един мач на световните финали. По това време Гецата беше във френския Мюлуз. След това беше президент на Марица (Пловдив), опита частен бизнес с храни, но не му провървя. По-късно бившият халф се завърна във Франция и работи в школата на Мюлуз. Беше директор на детско-юношеската школа на ЦСКА, а сега е в "Ботев" (Пловдив).
Петър Александров - не влезе в игра в нито един мач на световното първенство. Започна кариерата си в "Левски" (Карлово), след това игра в Славия. В чужбина мина през Кортрайк, Енерги и Аарау. След това се върна в „Левски“ и стана шампион, игра в Нюшател Ксамакс, Люцерн, Баден, отново Аарау, Кикърс Люцерн и Блу Стар. Петър Александров беше помощник на Красимир Балъков в Кайзерслаутерн и Пламен Марков в националния отбор. В момента продължава да живее в Швейцария, а за последно бе асистент в Люцерн.
Велко Йотов - нападателят също не влезе в нито един от мачовете на световното първенство. По това време играеше в Еспаньол (Испания). Роденият на 26 август 1970 година започна кариерата си в "Левски", след това премина в Еспаньол, Нюелс Олд Бойс, върна се в Берое, а след това емигрира в САЩ. Игра за Чарлстън Батери и Атланта Силвърбакс. В едно интервю Велко Йотов казва, че Димитър Пенев така и не е простил на баща му, който нарича Стратега "див селянин". След края на кариерата си се установява в Америка и учи деца на футбол. Има три деца - двама сина и една дъщеря. 
Ивайло Андонов - нападателят също не влезе в нито един от мачовете на световното първенство в Америка. По това време защитава цветовете на ЦСКА. След края на кариерата си Ивайло Андонов създаде собствена школа Пирин 2001.
Димитър Пенев - Стратега, футболен треньор №1 за ХХ век, великият откривател на таланти и още и още. Пената направи чудото, като събра тези момчета, обедини ги да работят за една идея и направи чудото. Цял живот Пената ще остане с успеха от САЩ`94, въпреки че и преди с ЦСКА, а и като футболист е направил предостатъчно. Класира отбора и на европейското през 1996 година, след което бе уволнен. В последните години е част от ЦСКА, като треньор, мениджър, почетен президент, член на ръководството.ГОЛЕМИЯТ ОТСЪСТВАЩ
Любослав Пенев – големият отсъстващ от световното първенство в Америка. Любо даде последния пас на Емил Костадинов за победата срещу Франция с 2:1 на "Парк де Пренс", но след това пропусна мондиала заради коварна болест. Всички играха за него, а той гледаше паметните мачове по телевизията, докато се лекуваше. Започна в ЦСКА, после отиде във Валенсия. През 1996 година спечели дубъл – титла и купа с Атлетико Мадрид, игра в Компостела и Селта. След това се завърна като президент на ЦСКА, но набързо предаде властта на Васил Божков. Любо се върна на терена заедно с Лечков и игра в ЦСКА през есента на 2000 година, завърши кариерата си в Локомотив Пловдив по покана на вече покойния президент Георги Илиев. Пенев започна треньорската си кариера като помощник на Пламен Марков в националния отбор. След това мина през ЦСКА и постигна нелоши резултати, класира отбора в групите на Лига Европа, побеждавайки Динамо Москва. Любо стана шампион като треньор на Литекс през 2011 година, а през ноември същата година пое националния отбор. С Пенев националите „отлепиха ютията“, както той се изрази и играха добре в изминалите световни квалификации. През юни тази година стана треньор на "Ботев" Пловдив, като получи разрешение да съчетава и поста на национален селекционер. В личен план Любо беше женен за Даниела Серданова, от която има син. От години Пенев живее с настоящата си приятелка Кристина, от която също има син.
