-Странно... Хем бях щастлив, а същевременно почувствах и малко тъга, защото ЦСКА е моят първи отбор, моята първа футболна любов. Та част от сърцето ми е още на “Армията”. Там се изградих като спортен характер и станах професионалист.  Но при тези смесени чувства радостта бе по-голяма, тъй като в момента защитавам цветовете на Миньор. Това е клубът, който ми подаде ръка, в който в момента си изкарвам хляба. А и бях доволен от себе си и от момчетата. Знам, че ще прозвучи като клише, но не се смятам за герой. Всички играха на ниво. Всички! Ами вижте Румен Трифонов. Момчето, който също е юноша на ЦСКА, отбеляза два гола и игра прекрасно.

-Не, категорично не. Даже обратното – бях убеден, че допуснем ли един гол, ще последва поне още един в нашата врата... Напрежението достигна връхната си точка при отсъдената дузпа и особено при онзи уникален пропуск на Владо Манчев с глава...

-Да! И то няколко пъти. Благодарих на Господ, че беше с мен в този момент, защото аз нямаше какво да направя. Владо бе на 2-3 метра от голлинията.

-Ако сте обърнали внимание, аз реших да заблудя Платини и да го накарам да бие в избрания от мен ъгъл... Помогна ми и фактът, че той се засили доста и докато се движеше към топката, за да нанесе удара, започнах да се движа по голлинията, в последния миг леко се наклоних надясно, но веднага след това се метнах в левия ми ъгъл и спасих дузпата. Чак когато Румбата Трифонов отбеляза за 0:3 вече повярвах, че сме успели... Знаете ли, този мач ще го помня винаги, защото не всеки ден се побеждава с такъв резултат в храма на българския футбол. А за мен храмът това е стадион “Българска армия”.

-Така е... Тръгнах си със свито сърце. Докато Ферарио Спасов беше треньор, през есенния полусезон на 2004-а пазех на вратата, но след като дойде Миодраг Йешич, всичко се обърна на 180 градуса. Болно ми стана, но така е във футбола, а и в живота – един ден, макар и не по най-добрия начин, всичко приключва.

-Не. Всичко ми изплатиха. Нямах никакви финансови проблеми.

-Те са четири. Двата с Молде и двата със Сервет от турнира за купата на УЕФА през есента на 1998 година. Никой не ни вярваше, хората се съмняваха, че ще направим нещо в евротурнирите. Но се получи... Стигнахме доста далеч. Няма да забравя реванша със Сервет в София. Поведохме с 1:0 след ранен гол на Вальо Станчев. В последните 15 минути швейцарците здраво ни притиснаха. Съдията, мисля, че беше французин, даде изключително дълго продължение. В тези години все още времето не се удължаваше официално и четвъртите рефери не показваха табелката. Имах чувството, че ще играем докато Сервет не изравни. А когато мачът най-сетне приключи, не знаехме къде се намираме... Публиката на ЦСКА, пред която винаги съм се прекланял, ни аплодираше мощно.

-О, това е най-черният ден в кариерата ми.... В началото пропиляхме едно положение. Румен Христов бе близо до гола, но не успя. Сетне за 25 минути ни вкараха 5 гола... След почивката – още 3. Но така е било писано... Този мач, ако трябва да съм откровен, ме кали...

-Аз също съм чувал какви ли не слухове, но като няма доказателства.... Мисля, че всичко си беше редовно. Просто на Литекс им тръгна и така...

-  Ще ми повярвате ли, че това изобщо не рефлектира върху отбора. Ние си тренирахме и се подготвяхме за всеки мач независимо дали сме побеждавали или губили.

- Той е изключително амбициозен и доста зрял за възрастта си специалист. Не казвам това, защото ми е треньор. Просто си личи, че го очаква добро бъдеще, тъй като е изключителен професионалист.

-Повече от ясно е, че ще търсим нова победа. Особено след успеха ни над ЦСКА насред София. Вярвам, че след като свалихме “червените” от върха, сега ще им помогнем да се върнат там. При положение, разбира се, че те спечелят в Ловеч.