Легендарният Божидар Искренов призна, че навремето е бил изненадан от топлото посрещане в ЦСКА.

“По това време “Левски” нямаше школа, такава имаше в ЦСКА - школата “Чавдар”, където играх като войник. Отидох там, защото трябваше да играя. Не бях престарял, бях на 30 години. Аз играех в “Ботев” (Пловдив), имах уговорка с Левски”, която обаче не се получи. През зимата ми се обади г-н Валентин Михов и ми предложи дали съм съгласен да подпиша с ЦСКА. Казах му, защо не. Феновете бяха притоворечиви, някой ме обвиняваха мен, други – “Левски”. Аз обаче не виня никого. Бях много резервиран, а хората в ЦСКА ме приеха много топло. Никога няма да забравя, беше 4 януари и видях надпис на стадиона: “Добре дошъл, Гиби”. Е, чак да се разплача, не съм такъв човек, но наистина беше много приятно. Самите футболисти и треньори, ръководство ме приеха радушно”, спомня си Божидар Искренов, който гостува в предаване на БиТиВи.

“В хазарта един път печелиш, друг път губиш. В беля не съм се вкарвал. И в момента продължават да пишат, че Гибона не спира да пие и играе комар. Няма нищо вярно в това. Нормално е да излезеш с приятели, да пийнеш по чашка. Сега не съм активен спортист, а и да съм такъв, не е ненормално”, допълва още Гибона.

“Нормално е като спортист да имало е жени около мен, имало е момичета. Най-хубавият момент беше, когато се ожених през 1987 година. След 8-9 години по барове и дискотеки реших, че е нормално да се оженя. Родиха ми се две прекрасни деца, които живеят в Америка. Естествено, че общувам с тях, чухме се и онзи ден. Дъщеря ми завърши бизнес администрация и бързо си намери работа. Синът ми е хокеист. Това също е интересен момент. Аз имах футболна школа за деца. Синът ми един ден идва и ми вика: “Татко, искам да играя хокей, може ли да играя, футболът вече не ми харесва”. А беше добър футболист, но децата там са с друго мислене. Голямата ми любов остава жена ми. До ден днешен винаги ще я обичам, тъй като е майка на децата ми”, споделя неща от живота си Радостта на народа.

“Беше ми интересно да видя какво представлява политиката. Повече никога не бих се хванал. На този етап не мисля, че бих могъл да стана треньор на националния отбор, тъй като не ми е дошло времето. Има време, зависи от много неща, но това не ми е цел”, завършва Искренов./БЛИЦ