- Много съм развълнуван, малко ми е мъчно, но ще продължа да съм с Левски навсякъде. Ще помагам с каквото мога за организацията на мачовете. Рано или късно трябваше да се оттегля. Отдавна го обмислях, още преди 2-3 години. Но тогава останах заради участието в групите на Шампионската лига. Никога не съм имал намерение да си бия камшика в труден момент. Покрай мачовете в Лигата имаше страшно много работа и щеше да е истинско предателство, ако си бях тръгнал. Вие не знаете за какво нещо става дума, каква отговорност поемах в тежки моменти. Ще ви дам простичък пример с визите покрай мачовете с Челси през 2001 година, които сам трябваше да изваждам. Тогава 400 българи бяха подали документи, а те дадоха само 70. Това ми костваше много нерви. Огромно напрежение ми се стоварва в подобни моменти. Хората ми подпалват телефона, за да ми се молят да им осигуря билет или пък защо не съм им издействал виза. На моменти ми идваше да метна GSM-а в стената и да го строша. Но се сдържах, защото още в началото ми беше ясно с какво се захващам. Всичко го правя в името на Левски, защото обичам клуба.

- Познавам Владо повече от 10 години. Това е един много голям левскар. Ходили сме заедно по мачове. С него сме страдали заедно, както и сме се радвали. Горд съм с това, че го познавам и че именно той ме заменя. Само искам да кажа, че не съм го посочил аз, нито пък съм го навивал.
- Какво спечели ти през тези 9 години? Получаваше ли заплата от Левски?

- Нищо не съм вземал от Левски. Не избрах да се занимавам с организациите на мачовете, за да печеля пари. Това не е професия. Хората държат на мен, уважават ме. Винаги съм гледал да помагам на всички. Различни фракции ме молеха да остана, но предпочетох да се оттегля. Отдавна съм си мислел да си отида. Просто трябваше да дойдат нови хора. Не, че съм се изчерпал, просто си имам причини. Вече искам спокойствие. Жена ми Ваня, например, много добре знае, че Левски е над всичко. С нея съм още от ученическите години. Още като бяхме гаджета и непрестанно й казвах, че Левски е над всичко за мен. Тя много добре знае това. Аз обаче много я обичам, както и цялото ни семейство. Ваня също е от моя отбор, даже е тренирала плуване в Левски и е печелила златен медал от републиканско първенство. Имаме двама сина – Стефан и Еню, големи левскари са. Еню също се занимава с организациите на мачовете. Винаги събира групи хора и заедно ходят на стадиона.
- С нещо друго занимаваш ли се?

- Ако нямам професия, няма да мога да изхранвам семейството си. Аз съм директор на институт по маркетинг. Предимно се занимавам с проекти на ЕС, много неща върша. Обичам си работата, но на моменти ми пламва главата. Дори всичко да е наред, аз постоянно имам ангажименти с Левски. Всеки ми звъни, за да ме пита кога тръгваме за гостуванията, кога и колко билети ще вземем. Все подобни неща и напрежение, с които много малко хора биха могли да търпят да се занимават. Аз обаче винаги знаех, че го правя за хората и ми беше жал да им отказвам. Често ми се случва докато водя разговор за някакъв инвестиционен проект и изведнъж ми звъни някакво момче и ме пита колко факли имаме за мача с чорбата.

- Нормално е да е така. Имам страшно много знамена, плакати, шалове. Дори вече нямам място къде да ги съхранявам. Много неща си пазя като спомен. Може би е странно, но не съм като много други – да колекционирам фланелки на футболисти. Никога не съм си падал по това. Единствената, която винаги ще пазя, е на Мъри Стоилов, номер 3. Това се случи 2001-а, когато ги бихме ЦСКА с 2:1, Топчо и Гонзо вкараха. Не исках фланелката на Мъри. След срещата всички футболисти тръгнаха към сектор “Б”, аз бях зад вратата. Целият отбор хвърли фланелките си на феновете, Мъри обаче не го стори. Върна се при мен и ми я даде. Моментално я скрих, защото се страхувах някой да не ми я вземе. Този миг ще го помня вечно. Мъри беше със сълзи на очите като дойде при мен и ми каза следното: “Един ден аз ще си тръгна, но вие оставате. Бийте ги тия мръсни чорбари!” От 30 години съм по мачовете на Левски, но подобно нещо не бях преживявал. Помня, че за пръв път бях на мач на “Герена” на 9-годишна възраст. Още от малък събирах групички и ги водех на стадиона. 1971-а бях на последния мач на Гунди. Той е велик, никога няма да го забравя.

- Кой е любимият ти тим на Левски?
- Най-любимият ми отбор си остава от 80-те години. С Наско, Гибона, Ники Илиев, Краси Коев, Пешо Петров, Пламен Николов, Боби Михайлов на вратата. Кефих се на тези момчета. Иначе най-великият мач е през 1976-а, когато победихме с 5:4 Барселона, въпреки че отпаднахме. Те бяха с всичките си звезди. Какво да ги обиждам тия от ЦСКА. Те биха овчарчета от Ливърпул и се правят на много велики.
- Обиждаш ли се като те наричат говедо?
- От чорбарски викове не се обиждам. Винаги им се смея. Причината за това е, че аз лично нямам комплексите, които те имат. Те имат проблем, а ние нямаме. Ние знаем какво е Левски, а те още не могат да си обяснят какво е ЦСКА. В който и диспут да съм влизал с чорбари, винаги съм излизал победител, винаги знам какво да им кажа и как да им затворя устите на такива като Дучето и останалите.
- Дистанцираш ли се от приятелите ти, които са от ЦСКА?
- Не, и дума да не става. Имам много приятели от ЦСКА, уважавам ги, но за футбол не говорим. За тях аз съм страшен. Те не смеят да проговарят за футбол, защото винаги знам как да ги затапя. Аз съм фурия, всички ме знаят.

- Дядо ми беше генерал от царската армия. Баща ми, Бог да го прости, е царски офицер. Той знае как през 1948 година комунягите са взелистадиона на АС-23. Разказвал ми е тази история. След всичко това е нормално аз да съм от Левски. Ама да не си мислите сега, че са ме тренирали. Не е така, сам станах левскар. Израснах в центъра на София, цялото ми училище бе от Левски. Не съм станал от този клуб, защото мразя ЦСКА. Аз не съм като тях. Те живееха в покрайнините и в провинцията. То дори по мое време нямаше и чорбарки в центъра на София, че да преспа с някоя. Но и да е имало, никога нямаше да го направя. На чорбарите някой им е внушил, че са от отбора с четири букви ЦДНВ, така ги наричам аз. Те имат 13 имена. Препоръчвам им да си сменят сегашното и да станат нормален клуб. Първото тревожно нещо е, че в името ПФК ЦСКА АД има 7 съгласни и 2 гласни. Какво следва? 7:2 - много ясно, те никога няма да го забравят. Трябва да си махнат петолъчката, което е символ откъде идват - от болшевиките. Този стадион е заграбен с решение на тяхното политбюро от АС-23, който е отбор на войската. Думата армия и армейци, както и останалите им наименования, идват от вън. Армия има в СССР, Франция, САЩ. У нас е войник, войска. Те само копират другите.

- Как вкарвате бомби на стадиона?
- Не се занимавам с бомби, те са опасно нещо. Фен съм на факлите. Те заменят идеално бомбите. За факлите винаги се преговаря с полицаите. И за мача с ЦСКА на 9 май ме помолиха отново аз да говоря с тях, защото имам опит в това. В събота на “Васил Левски” ще има уникална хореография от наша страна. Жалко обаче, че пак няма да е пълен стадиона. Най-много 25 000 да дойдат. Сигурен съм, че ще ги бием.
- Сигурно и Дучето мисли като теб?
- Този не ме интересува. От 2-3 години с него се срещаме, ако се наложи, само в краен случай, на някаква среща преди дербито. Никога не сме имали лични контакти. Ние сме Левски и знаем, че всички останали ни мразят. В България има две групи хора - левскари и антилевскари. Всички викат “Кур за Левски”, но не ни прави впечатление. Над тези неща сме. Иначе страшно много мразя чорбарите. Още от малък не искам да ги познавам, да не се занимавам с тях. Винаги съм искал да ги смачкаме на терена, да ги изтрепем. Много обичам да похапвам свинско месце, често ям печени прасенца. Чакай, че сега се сещам за Ивайло Петров-Пифа и Данчо Тодоров. Жал ми е за тези момчета. Те са левскарчета в дъното на душата си, обичат Левски. Направо им се чудя как така все плюят по Левски, артисти са. Велизар Димитров никога не е бил от Левски, но след мач с нас не си е позволявам да ни обижда. Пифа и Данчо обаче не са като него и ми е чудно на какви се правят. Крайно време е да признаят, че са от Левски.