Днешната дата е специална в историята на българския футбол. На 10 април 1925 година или иначе казано - точно преди един век, нашият национален отбор бележи своя първи гол. Негов автор е един от най-добрите играчи на Левски в годините преди втората световна война – Никола Мутафчиев. Известен е още с прякорите Мочко и Колишчето. По тогавашната терминология е играл десен инсайд, а според сегашната позицията му отговаря на атакуващ халф. По онова време се е играело най-често с двама такива – десният е действал с номер 8, а левият – с десетка, макар в онези години и номерата на фланелките все още не са въведени трайно и навсякъде.

Мутафчиев бележи първия гол за България в приятелска среща срещу Турция на стадион „Таксим” в Истанбул пред около 4000 зрители. Губим мача с 1:2. Това е едва третият двубой в историята на все още прохождащия наш национален тим (на снимката вдясно турските национали излизат на терена за двубоя с българите). В предишната 1924-а имаме една загубена контрола срещу силния отбор на Австрия с 0:6, както и поражение с 0:1 на стадион „Коломб” от Ирландия по време на Олимпиадата в Париж. По онова време ръководният орган на футбола у нас БНСФ решава да сформира два национални тима – единият с играчи от Варна, другият от София. За мача в Истанбул потегля този с футболисти от столичните клубове. Съставът, с който излизаме в Истанбул, е следният: Ангел Андреев-Катастрофата от Славия, Александър Христов-Шкубата от Левски, Симеон Янков от Левски, Стефан Чумпалов от Славия, който е и капитан на отбора, Димитър Манолов – Боянската Мечка от Славия, Иван Радоев-Баба Рада от Левски, Димитър Мутафчиев-Мърцо от Левски, Никола Мутафчиев-Мочко от Левски, Цветан Генев-Цеко от Левски, Константин Мазников-Дяволето от Левски и Кирил Йовович-Вагонетката също от Левски.

Данните за развоя на мача са противоречиви. Според някои голът на Никола Мутафчиев е в 30-ата минута за 1:1, но по-достоверните са, че той намалява аванса на турците от 2:0 на 2:1 в 74-ата минута. Преди това Мехмед Леблеби в 31-ата и Сабих Арджа в 67-ата бележат за югоизточните ни съседи. Мачът е игран при лошо време и валеж от дъжд, примесен с мокър сняг. Нашите са имали претенции за нарушение при втория гол на турците, а отделно при друга ситуация според тях английският съдия Алън се уплашил да даде дузпа в наша полза.

Освен това в 51-ата минута тежко е контузен вратарят ни Ангел Андреев. Смени не са разрешени и оставаме с 10 души на терена, а на вратата ни застава лявото крило Кирил Йовович. Така или иначе двубоят приключва с поражение 1:2, но остава в историята с първия гол за България.

След мача са наложени първите наказания за национали в историята. БНСФ налага публично мъмрене на Димитър Мутафчиев като мотивите са „нередовност и нехайство”, а Гено Матеев е изключен за 6 месеца от „всякакви официални и приятелски мачове в цялото царство за самоволна отлъчка от тима преди заминаването му за Цариград”.

Да кажем няколко думи и за голмайстора ни в този мач Никола Мутафчиев (на снимката вляво). Роден е на 10 август 1904 година в Стара Загора, но още докато е дете семейството му преселва в София. Учи във Втора мъжка гимназия, откъдето са основателите на Левски. В клуба го довежда по-големият му брат Димитър. Част е от първия юношески тим на Левски, създаден в началото на 20-те и много бързо влиза в мъжкия тим на „сините”. С Левски три пъти печели провеждащото се тогава столично първенство, а през 1926-а и Купата „Улпия Сердика”.

Притежавал е изключителна техника, голов нюх и великолепен удар. Макар данните от онова време да не са достатъчно пълни и достоверни се счита, че има за Левски внушителните 50 гола в 52 мача. За националния отбор играе в 4 мача – споменатите срещу Австрия, Ирландия и Турция, както и следващият – загубен с 2:4 от Румъния, който пък е първият домакински в историята на националния отбор. Брат му – дясното крило Димитър Мутафчиев също е от големите имена за епохата, а след време прави и добра треньорска кариера, като през 1953 година като наставник на Левски извежда „сините” до шампионската титла.

През 1964-а по повод 50-годишнината на Левски Никола Мутафчиев е избран в идеалния отбор на „сините” за първия половин век от историята на клуба. А една от най-големите футболни легенди в онази епоха – Любомир Ангелов-Старото, който е и дългогодишен рекордьор по голове за България, казва за него. „Най-добрият български футболист е нападателят на Левски от ранния период – Никола Мутафчиев”.

За съжаление след няколкото силни години на терена, по-нататъшната съдба на Никола Мутафчиев е доста тъжна. Твърде рано се разболява от множествена склероза. Прекратява кариерата си, завършва курс и става учител по физкултура в техническото училище в София. Последните години от живота си напълно обездвижен и придвижващ се с две патерици прекарва като клисар в Руската черква в София. Умира на 24 март 1963 година.
Здравко ГЮРОВ/Мач Телеграф