Българският спортен коментатор трябва да служи за пример на младото поколение с добрия си изказ, с богатия речник и статистическа информация. По-голямата част от аудиторията на футболните мачове е съставена от деца и юноши, които попиват почти всяка фраза, изречена от журналистите.
Проблемът е, че голяма част от телевизионните коментатори, особено младите, са доста скарани с българския език. Граматиката им е пълна с паразити като “нали”, “така”, с клишета, с неясни фрази и с глуповати метафори. Мънкането и "ъ"-кането допълнително изпиляват нервната система на слушателя и зрителя, както и присъствието на излишни паузи в изреченията.
Липсата на литературна култура изпъква при безобразното употребяване на пълния член под път и над път. Коментаторите много често обичат да казват: “На тимЪТ на Рома му е нужна задължителна победа...” или “В атака за отборЪТ на ЦСКА се включи Станислав Манолев..”. Факти, показващи, че на времето не са присъствали в часовете по български език... Всъщност в посочените случаи употребяването на “отбора” и “тима” са напълно излишни, защото изречението става тежко, мудно и трудничко за асимилиране. Нужно е само да се спомене името на футболния клуб.
Непознаването на граматиката изпъква с пълна сила и при ненужното използване на показателните местоимения “това” и „този”. Отново ще дам примери: “През ТОВА първо полувреме двата отбора не показаха най-доброто от своя потенциал” или „Гонсало Игуаин успя да овладее ТАЗИ топка”.
Забележете, че въпросните показателни местоимения са се превърнали в страхотен паразит в речта на почти всички радио и телевизионни коментатори. Да, понякога, когато става въпрос за сравнение, използването на думата “това” е нужно, но в 99% от случаите е напълно, ама напълно излишно. Човек, слушайки подобна фраза, остава с впечатлението, че ни предстои да наблюдаваме друго първо полувреме.
Трагична е картината и при употребяването на местоименията “неговия” и “своя”. Това отново ни показва, че журналистът не е запознат с подлога и неговите функции и не знае в коя част на изречението да използва местоименията “негов” и “свой”. Същата забележка се отнася и при неопределителните местоимения “някакъв”, “нечий” и “някой”.
Най-смешно звучи неправилното изговаряне на някои от числата. Седем се изрича от коментаторите като СЕДЪМ, осем е ОСЪМ (вероятно нямат предвид реката...), а четиринайсет е...ЧИТАРНАЙСЕТ.
Стигаме и до неправилното спрягане на глаголите в множествено, което отново ни подсказва за невнимание в часовете по български език. Нов пример: „В случая говоримЕ за детинска грешка на вратаря на Наполи”.
Благодарение на интернет журналистите имат под ръка винаги богата статистическа информация, което оставя впечатлението, че те познават отлично историята на футбола и спорта. Дали наистина имат натрупвания, е друг въпрос, който не е от моята компетентност.
Често обаче младите коментатори споменават за мач от миналото така, сякаш са били свидетели на самото събитие. Например: “През далечната 1970 година Бразилия успя да победи с убедителното 4:1 Италия на финала на световното първенство”. Специално в този случай глаголът трябва да е в сегашно историческо време, т.е. “През далечната 1970 година Бразилия ПОБЕЖДАВА...”
Една от най-любимите фрази на водещите на спортните предавания е: „Двата отбора изиграха хубав мач, но НЕ МОЖАХА ДА СЕ ПОБЕДЯТ”. Т.е. – имат предвид, че двубоят е завършил наравно. Но, като се замисли човек, абсолютно е невъзможно съперниците взаимно да се победят, нали?...
Аз не искам да споменавам кои са журналистите, които се надпреварват да грешат граматически и да се излагат в ефир. Няма да е етично от моя страна. Но ще бъде добре всяка телевизия и радио да имат консултанти филолози, за да се избягват езиковите грешки, които намалят рейтинга на спортната журналистика.
Главната причина за пропуските не се крие само в образованието и в “спането” в часовете по български език, но и в малкото прочетени книги.
Разбира се, има и добри коментатори. При тях речникът е богат, което говори за висока култура. За съжаление обаче такива рядко се откриват сред младата вълна журналисти...
МАРА ЦВЕТАНОВА, филолог
