Анте Аралица подава топката успоредно на вратата и Ален Ожболт ефектно с пета пронизва мрежата. Този фантастичен гол узаконява историческата победа на пловдивския „Локомотив“ над вечния си градски съперник „Ботев“ на финала за Купата на България на 15 май 2019 г. Сега словенецът Ожболт вече не е играч на „черно-белите“, но именно с този гол той остава завинаги в историята на клуба и в сърцата на верните му фенове. Има много примери за футболисти, които само с един важен и решителен гол записват имената си със златни букви в аналите.
 

На 6 април 1959 г.  на стадион „Васил Левски“ България и Италия играят пред 50 хиляди зрители на финала на европейското юношеско първенство. В 22-ата минута след флангово подаване Тони Кръстев с глава поразява италианската врата. Този единствен и победен гол донася първата европейска титла при юношите за България, която години по-късно още на два пъти стъпва на върха. Това е най-важното попадение в кариерата на Кръстев! През годините неговите приятели се шегуват, казвайки, че този гол му „държи влага“ за цял живот.

Кой е най-бързият гол в историята на вечното дерби между „Левски“ и ЦСКА? Негов автор е Димитър Иванов от ЦСКА, който още в 36-ата секунда насочва топката в мрежата на „сините“ за крайното 1:0 на 30 октомври 1999 г. И други играчи на „червените“ остават в историята с единственото си, но победно попадение срещу „Левски“. Бразилецът Фелипе Машадо на 2 декември 2007 г. се разписа в „синята“ врата. За съжаление, той бе сред жертвите на самолетната катастрофа, отнела живота на футболистите на бразилския „Шапекоенсе“. На 28 октомври 2011 г. румънският стрелец Янис Зику даде победата с единствения си гол. Точно година по-късно Серж Нюаджи също попари „сините“ веднага след почивката. А на 15 март 2014 г. вече в добавеното време Пламен Крачунов с глава подпечата успеха на „червените“. И в „Левски“ имат своите „Господин за един... гол“ във вечното дерби. На 16 април 2003 г. „сините“ гостуват на стадион „Българска армия“ в първи полуфинал за Купата на България. Вече се очертава нулево равенство, когато в последната минута  високата топка изненадва вратаря на „червените“ Стоян Колев и дребничкият еквадорец Мануел Мендоса го надскача, за да отбележи с глава единствения и победен гол за „сините“. Това може би е и най-важното попадение в кариерата на този играч. 

На 29 април 2012 г. Кристовао Рамос също влезе в историята с единствения си и победен гол срещу ЦСКА. А Жоао Силва даде победата за 2:1 на 27 април 2013 г. в последната минута, въпреки че повече се помни големият му пропуск му в 120-ата минута на финала за купата срещу „Берое“ същата година.

Winbet - победата е емоция! (18+)

На 12 декември 1979 г. в Киев местният „Динамо“ води срещу столичния „Локомотив“ с 2:0 и при този резултат се класира по-нататък. В 72-ата минута Начко Михайлов подава топката към връхлитащия 19-годишен юноша Нако Дойчев, който малко преди това е влязъл в игра. А младокът изстрелва истински снаряд и топката се забива неспасяемо в мрежата на Роменски, сякаш разкъсвайки киевската мъгла. „Локомотив“ (София) е вече на четвъртфинал за Купата на УЕФА! Така Дойчев вкарва гола на своя живот!    

„Само трима души са накарали 200 хиляди зрители на стадион „Маракана“ в Рио де Жанейро да замлъкнат. Това са Франк Синатра, Папа Йоан Павел Втори и аз“. Думите принадлежат на уругвайското дясно крило Алсидес Гиджа. Неговият гол на 16 юли 1950 г. срещу Бразилия остава записан със златни букви във футболната история на малката южноамериканска страна, която за втори път става световен шампион. Този гол довежда до истинска национална трагедия, взела четири жертви още на трибуните на „Маракана“ и известна още под името „Мараканасо“. Иначе Гиджа има в актива си общо само четири гола с екипа на „селесте“, но с този гол той влиза завинаги в Пантеона на безсмъртието.

Финалът за Купата на европейските шампиони на 12 май 1976 г. в Глазгоу противопоставя мюнхенския „Байерн“ и френския „Сент Етиен“. Мачът е труден за баварците, въпреки че са фаворити и в състава им личат имената на петима световни шампиони като Майер, Бекенбауер, Мюлер, Хьонес и Шварценбек. Десетина минути след почивката е отсъден пряк свободен удар за „Байерн“, който е превърнат в гол от Франц... но не Бекенбауер, а Рот. Същият Рот, който и на финала за Купата на носителите на купи през 1967 г. срещу „Глазгоу Рейнджърс“ бележи единствения и победен гол. Два гола, останали завинаги в историята на баварския колос.

На 4 юли 2004 г. домакините от Португалия играят с Гърция на финала на „Евро-2004“ на стадион „Луш“ в Лисабон. Те са безусловни фаворити, въпреки че губят в мача на откриването отново срещу Гърция. Не са си взели обаче поука от загубата  и претърпяват ново фиаско с 0:1. Автор на единствения гол е Ангелос Харистеас, чието име и днес се произнася с благоговение наравно с боговете на Олимп. Точно десет години по-късно, на 13 юли 2014 г., е финалът на световното първенство в Бразилия между Германия и Аржентина. След нулево равенство в редовното време се стига до продължения и в 113-ата минута Марио Гьотце пронизва аржентинската мрежа, възвестявайки четвъртата световна титла за бундестима. Гьотце още се подвизава по терените с променлив успех, но този гол вече го изстреля на победния пиедестал редом до германски легенди, ставали преди това първенци на планетата. 

Диего Милито ще остане в историята на „Интер“ с двата си гола на финала в Шампионската лига за триумфа с 2:0 срещу „Байерн“ на 22 май 2010 г. в Мадрид.

Кой беше този Едер? Мнозина биха се върнали в спомените към „Мондиал-82“ в Испания, когато бразилецът Едер впечатли всички с картечния си изстрел, при който топката летеше със скорост 174.5 км в час. Но не! Не става дума за него, а за един неизвестен португалец, който беше резерва за своя тим на финала на „Евро-2016“ срещу домакините от Франция. Той после влезе в игра и в 109-ата минута нанесе онзи съкрушителен удар, с който „откъсна главите на петлите“ и Португалия стана за първи път европейски шампион! А Едер отново потъна в миманса...

Сега отборът на „Ливърпул“ е на гребена на вълната! Стана европейски и световен клубен шампион и уверено се е устремил към шампионската титла на Англия, която не е печелил точно 30 години. Всички говорят за Салах, Мане, Фирмино, Ван Дайк. Но ако се върнем към онзи невероятен полуфинал срещу „Барселона“ на „Анфийлд“, ще се сетим за Дивок Ориги, който сега е предимно резерва, но тогава стана автор на третия и особено на четвъртия фамозен гол, с които каталунците бяха изхвърлени позорно от турнира. А той продължи и на финала срещу „Тотнъм“, вкарвайки втория гол три минути преди края, за да узакони заслужения триумф на „Ливърпул“.