Не ви ли писна от псевдофеновете и тяхната простотия? Онзи ден някакви гаменчета се изгавриха с паметта на Гунди и Котков, осквернявайки паметника на лобното им място във Витиня. Преди няколко месеца други бабаити изцапаха с черна боя звездата на Емил Костадинов в алеята на славата в Борисовата градина. Примерите от подобни идиотщини не свършват дотук. Те са безкрайни като вселената.

 

Докога ще бъдем прасета и говеда? Докога животинското ще взема връх над човешкото в нас? Никой не може да премахне ненавистта между “сини” и “червени”, но има една тънка граница, които не бива да преминаваме. Подкрепяй любимия отбор,  

ненавиждай другия, но не прекрачвай следващия праг, където бушуват злобата и омразата. Не спортната, а онази по-гадната злоба, която ражда ей такива кретенизми.

 

Помня, когато бях млад репортер в “Меридиан Мач” преди повече от 15 години, как с мои колеги направихме анкета с фенове преди едно от вечните дербита. Отидохме пред стадиона при двете агитки и им зададохме най-елементарни въпроси от сорта “Имената на колко играчи от вашия отбор бихте ни посочили?” и “Колко титли има любимият ви тим?”. Така наречените фенове, които уж обичат “Левски” и ЦСКА, гледаха тъпо, примигваха и се почесваха по главите – като двойкаджии пред ученическата дъска. Единият имаше наглостта да се оригне на бира, а от устата му изскочиха нечленоразделните слова: “Дреме ми на х...”

 

Ей тия същите онзи ден съсипаха паметника на Гунди и Котков. Ей тия същите предизвикват мелетата на стадионите. Ей тия същите... Те не обичат, не милеят, не се радват. Те само рушат, палят и мразят... Те май не са нито говеда, нито прасета, а изроди...