Самочувствието в прекалени дози води винаги до провал. Пресен пример е нападателят Божидар Краев. Ако си спомним 2014 и 2015 години, ще се сетим, че това бе най-перспективният футболист в България. Два пъти награждаван за просперитета си, редовно място сред титулярите на Левски, титуляр в юношеския национален отбор.
Седем години по-късно Божидар е на дъното и то в години, в които трябва да е на върха на кариерата си. Нежелан в датския Мидтиланд, нежелан в Жил Висенте, където в началото го определяха за "новата българска перла", като и във Фамаликао. Сега е спряган за поредно преотстъпване в Португалия – в Ещорил.
Winbet - победата е на върха на пръстите! (18+)
Защо се стигна до това развитие на кариерата на един от най-големите ни таланти? Най-логичната причина изглежда самочувствието без покритие. Защото първо трябва да се изградиш като играч, да постигнеш успехи, а след тях идва и заслуженото самочувствие. Уви, при Краев нещата са обратно. Успехи няма, самочувствие има. Нужно е само да си спомним изказванията му, че трябва да е капитан на националния отбор на България. И това при наличието на далеч по-опитни и успешни лидери в селекцията.
Или изказването, че България трябва да се гордее с него, защото с Мидтиланд влязъл в групите на Шампионска лига. Не си спомняме някой като Даниел Боримиров, например, да е казвал нещо такова, когато Левски влезе в Шампионска лига. Или Георги Петков, или Живко Миланов, или Елин Топузаков, или Йовов. Такива думи не е използвал и нито един играч на Лудогорец при участията в най-комерсиалния турнир.
Е, явно те нямат нужното самочувствие, за да го кажат, но Краев има.
Димитър АПОСТОЛОВ/БЛИЦ СПОРТ
