Вече и на 100% е ясно, че Литекс ще играе с Висла (Краков) в третия квалификационен кръг от Шампионската лига. Ловчанлии победиха и в реванша първенеца на Черна гора Могрен, този път с 3:0. Поляците, в чиито редици е Цветан Генков, се справиха с 2:0 във втория двубой срещу Сконто (Рига).

 

Преди няколко дни БЛИЦ припомни на своите читатели за полския кошмар на Литекс отпреди 12 години. През лятото на 1999-а “оранжевите” записват най-драматичното си отпадане в историята. След 4:1 вкъщи те тръгват за реванша с Видзев убедени, че са прескочили съперника си. Там обаче става страшно. Домакините от Лодз печелят с 4:1 в редовното време, след което ликуват при изпълнението на дузпи.

Сега ще отделим редове за задкулисните неща в Литекс и за последствията от поражението.

 

“Хора, момчета, Херо, какво направихте? Каква я свършихте? За какво ги вадя аз тез пари, за да се излагаме така в Европа ли?”. Това са думи на Гриша Ганчев, изречени непосредствено след кошмара в Лодз на 4 август 1999 г.

 

Бизнесменът е бесен, но запазва самообладание. Той не е от тези, които викат, крещят инфантилно, блъскат и удрят. За разлика от Димитър Димитров-Херо. В този период популярният треньор е отново на кормилото на “Литекс”. Но не като старши треньор, а в ролята на консултант, тъй като е и селекционер на националния отбор.

 

Херо полудява. Веднага след инфарктните дузпи той нахлува с все сила в съблекалнята. Изпречилите се на пътя му три-четири пластмасови бутилки са пратени с шутове в стената, а невинно стоящите наблизо два стола са превърнати в “инвалиди” от мощната левачка на Димитър Димитров. Херо си скубе косите, докато чете на висок глас конско пред футболистите. Те стоят, мълчат с наведени глави и не смеят да го погледнат в очите.

 

Литекс изпуска уникален шанс да играе с италианския гранд Фиорентина в плейоф за влизане в групите на Шампионската лига. Изпуска огромни премии, европейски имидж, рейтинг... и пари.

 

Още в самолета Херо обявява, че си тръгва. “Безсмислено е да стоя тук. И в най-мрачните ми мисли не е минавал такъв сценарий. Грешката е главно моя, макар че някои играчи не изпълниха указанията ми. Но това са подробности. Благодаря ви за всичко и прощавайте, ако съм ви подвел”, заявява Херо пред собственика Гриша Ганчев. Гришата се усмихва загадъчно и му отвръща: “Май и аз скоро ще помахам за сбогом...”

 

Така и се случва. Веднага след завръщането си в България Ганчев свиква подчинените си на извънредно Общо събрание на клуба. На него той обявява, че се оттегля от Литекс и променя името на отбора. Кръщава го ПФК Ловеч.

 

“Изморих се, съсипан съм.. Дадох достатъчно, даже предостатъчно финансови средства. Едва ли някой друг ще даде толкова. Осигурих всички футболисти, които треньорите искаха. Върнах Херо. Ползата обаче е нулева. Щом е така, аз си тръгвам”, отсича бизнесменът и добавя, че решението му не подлежи на обсъждане и е напълно окончателно. Той предава цялата власт в ръцете на Ангел Бончев.

 

След две поредни шампионски титли на България (1998 и 1999) Литекс остава без най-важния си човек и с променено име. Ганчев е съсипан и разочарован, тъй като най-голямата му мечта – за пробив в Европа, не е осъществена.

 

На 8 август стартира футболното първенство за сезон 1999/2000. В първия кръг Ловеч започва с фаул защитата на титлата си. Губи с 0:1 от Славия у дома, редува слаби със силни двубои и приключва шампионата на пета позиция. Ганчев не се появява на стадиона в нито един шампионатен мач. Не дава и пари. Бюджетът се осигурява от Ангел Бончев.