В  началото на 1999 г. вестник “Нощен Труд” направи всенародно допитване за Футболист №1 на България за ХХ век. Имаше 4 потока мнения: на играчи, треньори и ръководители; на журналисти; на известни хора от различни сфери на обществото; на запалянковци.

 

И в 4-те потока победи Георги Аспарухов-Гунди. Втори, близо до него, бе Христо Стоичков – на голяма разлика от класираните от 3-о до 10-о място/все големи футболисти – Димитър Якимов, Христо Бонев, Никола Котков, Димитър Пенев, Динко Дерменджиев, Александър Шаламанов, Наско Сираков, Краси Балъков и др./.

 

На тържеството в НДК не дойдоха представители на ЦСКА, а “червените” спортни журналисти вдигнаха вой до небето, че анкетата била манипулирана, понеже главният редактор на “Нощен Труд” – тоест аз – бил левскар и приятел на Гунди! /Това бе най-големият комплимент за мен – да бъда обявен за приятел на Гунди! За жалост, това не е истина – по-малък съм от него с 10 години и само имах щастието да го гледам на живо по стадионите. Иначе – да, левскар съм, откак се помня!/

Нямаше никаква манипулация в анкетата – това може да потвърди и днес единственият човек, който имаше достъп до документацията – тогавашната спортна репортерка в “Нощен Труд” Дина Христова/понастоящем работи във в.”Сега”/.

Въпреки това и досега разни идиоти твърдят, че...май имало нещо в допитването...не знаят какво, но имало?! И подобни щуротии говорят даже люде, именуващи се журналисти...

 

На 4 май Гунди щеше да навърши 69 години. Въобще не знам какъв щеше да бъде, ако бе останал жив. Знам, че  41 години след катастрофата на Витиня, която го отнесе в гроба заедно с приятеля му Никола Котков-Котарака, Гунди не е забравен. И няма да бъде забравен – докато в България има дори един човек, който обича футбола!
 

Ако обаче днес ме попитат кой е Футболист№1 на България за всички времена, ще река: Христо Стоичков.

И на удивените от въпросителни очи – “А Гунди?!” – ще отговоря: “Гунди ли... Гунди беше бог!”