ВИЖТЕ СТРАНИЦАТА НИ БУКМЕЙКЪР ТУК! 
Георги Аспарухов е роден на 4 май 1943 г. в София., загива при автомобилна катастрофа на 30 юни 1971 г. край Витиня заедно с друг голям наш футболист Никола Котков. Играе в Левски през 1960-1961 г., Ботев Пловдив от 1961 до 1963 г., Левски от 1963 до 1971 г. Шампион през 1965, 1968 и 1970 г., носител на купата през 1962, 1967, 1970 и 1971 г. (посмъртно). Дебютира в “А” група на 5 юни 1960 г. срещу Локомотив София, а последният му мач е на 28 юни 1971 г. срещу ЦСКА 1:0. В “А” група има 245 мача и 150 гола, голмайстор през 1965 г. с 27 гола. Има 50 участия в “А” отбора и 19 гола. Дебютира на 6 май 1962 г. срещу Австрия 0:2 във Виена, а последния си мач играе по време на световното първенство на 11 юни 1970 г. срещу Мароко 1:1 в мексиканския град Леон. Участник на световните първенства през 1962, 1966 и 1970 г. Автор на първия български гол на световни финали - през 1962 г. срещу Унгария 1:6. Бележи и единствения ни гол на първенството през 1966 г. пак срещу Унгария 1:3. Футболист номер 1, спортист номер 1 на България и носител на купата по спортсменство за 1965 г. През същата година е на 8-мо място в анкетата на сп. “Франс футбол” за най-добрите играчи на Европа.

... Ако беше жив, днес той щеше да навърши 80 години. Жестоката катастрофа край Витиня преди 52 години го изтръгна от живота само на 28 години. Георги Аспарухов (Гунди) - най-великият български футболист в историята! Той бе избран за футболист номер 1 на България за ХХ век в анкетата на в. “Нощен Труд”, а стадионът на Левски носи неговото име. През 1965 г., след като вкара три гола на Бенфика в двата мача на Левски за Купата на европейските шампиони, прочутият треньор Бела Гутман го покани да играе в Португалия, но тогава това бе невъзможно. Същият сценарий се повтори и две години по-късно, когато Гунди вкара и двата гола за “сините” на Милан в турнира за Купата на носителите на купи, а треньорът на “росонерите” Нерео Роко отсече:

„Това е център-нападателят на моите мечти.

Бих дал много, за да го имам в Милан, защото е много голям футболист.” По време на преговорите за трансфера му в Милан, Гунди казва: „Кажете им, че има една страна България, в нея има един отбор – Левски, в него съм се родил, в този отбор ще умра!“ Великият Алфредо ди Стефано заяви, че Аспарухов има място в най-големите европейски отбори. След трагичната му гибел в София пристигнаха съболезнователни телеграми от Ривера и Мацола от Италия, Еузебио от Португалия, Герд Мюлер от Германия.

50 000 лв. Награден Фонд за efbet Лига!

За него е казано всичко или почти всичко. Ако имаше идеален футболист, това бе той. Играта му се отличаваше с висока техника, интелигентност, чувство за импровизация, пробивна мощ и прецизни удари и с двата крака. А що се отнася до играта му с глава, той ще остане като един от най-големите майстори в света за всички времена.

Той беше истинско явление в българския футбол!

Само тези, които не са го гледали на живо, не могат да си представят феномена Гунди, неговото обаяние сред всички, които обичат играта. Заради него стадионите се пръскаха по шевовете, а майсторството му се коментираше с дни и седмици след мачовете. “Тъжна е твоята съдба, мило дете. Ти никога няма да можеш да кажеш, че си гледало на живо Боби Чарлтън” - така един баща нарежда над леглото на новородената си рожба. Същите думи с пълна сила важат и за тези, които не са гледали Гунди - този артист на зелената сцена.

На 6 май 1962 г. той дебютира в националния отбор при загубата от Австрия с 0:2 във Виена. Два дни преди това бе навършил едва 19 години, но това не му попречи само месец по-късно да отбележи първия български гол на световно първенство, макар и при разгромната ни загуба с 1:6 от Унгария. А двата му гола във “Флорентинската епопея” срещу Белгия през 1965 г. ще останат завинаги в пантеона на безсмъртието.

Близо до рождената му дата 4 май са и някои от неговите паметни мачове, играни през месец април. На 6 април 1968 г. националният отбор на България изигра един от най-знаменитите мачове в своята история, като пред 70 000 зрители победи в София тима на Италия с 3:2 в първи четвъртфинал за европейско първенство. Гунди не отбеляза гол, но бе в основата и на трите попадения. Бе съборен в наказателното поле и стана причина за дузпата, превърната в гол от Котков. Особено впечатляващ бе моментът, когато той се извиси с целия си ръст и мощ над защитника Берчелино и с глава улучи страничния стълб, след което Дерменджиев насочи топката в мрежата. Този велик миг е увековечен от фоторепортера Петър Спасов в снимка, която е истинска класика. Две седмици по-късно на реванша в Неапол “адзурите” се наложиха с 2:0, а по-късно станаха и европейски шампиони. При 0:0 в десетата минута

Аспарухов изстреля снаряд към вратата на
дебютиращия за Италия Дино Дзоф,

който тресна в напречната греда. Години по-късно големият Дзоф призна, че ще помни винаги този удар в първия от 112-те си мача за “скуадра адзура”. На 23 април 1969 г. Гунди вкара и двата гола за България при победата с 2:1 над Люксембург в световна квалификация.

На 18 април 1964 г. той за първи път игра със синята фланелка срещу ЦСКА. Още тогава загатна за огромния си потенциал, като даде тон за щурма към армейската врата с удар в гредата. А после при 1:1 увенча усилията на своите съотборници, бележейки първия си гол във вратата на ЦСКА - 2:1 за “Левски”. Точно година по-късно, на 10 април 1965 г. Гунди изигра един от най-големите си мачове срещу “червените”. Той блестеше над всички и по безспорен начин демонстрира изключителното си футболно майсторство. След 1:0 за “сините” преди почивката, с два гола през второто полувреме Аспарухов узакони “класическата” победа на своя отбор. Особено забележително бе третото попадение във вратата на Йорданов, като миг преди него Гунди сътвори

истинска атракция, жонглирайки с топката
пред погледите на петима армейци,

които го гледаха като хипнотизирани. Аспарухов бе неуловим за бранителите в червено, които изпадаха в истинска паника, когато той дриблираше между тях като през слаломни вратички. На 17 ноември 1968 г. Гунди бе главно действащо лице при историческата победа на Левски над ЦСКА със 7:2, постигайки хеттрик.

На 9 октомври 2005 г. в квартал „Редута“ бе основан Национален фен-клуб „Гунди“, чието мото гласи: „Той е жив, защото го помним.“ Първите негови членове са 34 души, които се заричат всеки месец да се събират в памет на Гунди. Един от членовете на клуба е и големият Димитър Якимов, който никога не е криел приятелските си отношения към „синята“ деветка. На 9-годишнината на клуба и отново на 9 октомври цифрата 9 не бе избрана случайно. За всички, които на живо са гледали легендарната деветка на „Левски“ и националния отбор на България, цифрата 9 е символ на най-големия български футболист на ХХ век – Георги Аспарухов.
РУМЕН ПАЙТАШЕВ