Македонският бранител Игор Митрески е едно от новите попълнение на ЦСКА. Защитникът започва кариерата си в родния Караорман (Струга), след това играе за Напредък (Кичево) и Силекс (Кратово), за да дойде трансферът му в Спартак (Москва). Ето какво разказа пред БЛИЦ македонецът за престоя си в Русия, партньорството му с настояща звезда на Манчестър Юнайтед и продължението на кариерата му.

-Игор, защо избра ЦСКА, а не продължи кариерата си в Западна Европа?
-Аз съм вече на 30 години. От 10 играя в чужбина – първо в Русия, след това в Украйна, Израел и Германия. Исках да отида в страна, която е по-близо до семейството ми. В същото време обаче не ми се оставаше в тим, който постоянно се бори за оставане в елита. Енерги (Котбус) е точно такъв отбор. Едно е да играеш в Първа Бундеслига, а съвсем друго във Втора. Разликата е голяма. Мениджърът Николай Ишков дойде при мен и говорихме в Берлин. С нас беше и моят агент Фали Рамадани. Разбрах какви са целите на ЦСКА и ми хареса идеята. Отборът се бори за шампионската титла, иска да подобри класирането си в Шампионската лига – т.е. да участва в групите. Какво по-хубаво от това да си в отбор, който има високи цели.

-Имаше ли други оферти освен тази от ЦСКА?
-Имах три предложения – от Хееренвеен, Мюнхен 1860 и Карлрсуе. С тези отбори обаче не водихме преговори, защото те питаха за мен още през декември, а тогава беше доста рано. След това дойде предложението от ЦСКА и приех.

-Видя се с шефовете, какво е мнението ти?
-Видях, че хората искат да направят това, за което вече стана дума – титла и участие в групите на Шампионската лига. Това ще бъде исторически момент за отбора.

-Какво ще кажеш за румънския треньор Йоан Андоне?
-Вече говорих с него, за да обсъдим някои неща. Слушал съм, че е много добър треньор, който изисква дисциплина. Ако искаш да постигнеш нещо, трябва да има ред, иначе няма да стане. Когато бях още в Спартак (Москва) играхме срещу Динамо (Букурещ) за Купата на УЕФА. В първия мач ги бихме с 4:0, а на реванша паднахме с 1:3. Андоне тогава беше начело на румънския отбор.

-Как ти се видя настроението в ЦСКА, вече постигнахте две победи в контроли – срещу Сливнишки герой и Миньор (Бобов дол)?
-(малко разочарован). Видяхте какъв беше теренът, много лош, студено време и не станаха хубави мачове. От тези две срещи не могат да бъдат дадени оценки. Ние още не се познаваме добре на терена, за първи път излизаме заедно. Ще изиграем в неделя още два двубоя, след това в Анталия ще тренираме и ще имаме повече мачове. Там ще наблегнем на подготовката. Имаме малко повече около месец, за да сме готови за началото на първенството.

-Целта на ЦСКА е титла и купа на страната, ще успеете ли да я постигнете?
-Аз ще дам всичко от себе си, за да помогна на отбора. Ще ви кажа кое е моето правило до сега в кариерата ми. За мен е важно един треньор да ми дава шанс. Ако го направи, аз съм сигурен, че ще се възползвам. Ако има други момчета, които са по-добри от мен, нека те да играят, няма да се сърдя. Във всеки отбор, в който съм играл досега, съм давал всичко от мен. И в ЦСКА ще бъде така, не се съмнявайте.

-Феновете няма да чакат много време, ще искат победи още от първия мач. Особено важно за тях е дербито с Левски. Чувал ли си нещо за този сблъсък?
-Съседи сме и няма как да не знам, че ЦСКА и Левски е дербито на България. Знам, че ЦСКА има 31 шампионски титли и публиката е много взискателна и в същото време най-добрата.

-Какво очакваш от престоя ти в ЦСКА?
-Искам да има нормална обстановка в съблекалнята. Само така може да се постигнат успехи. Момчетата трябва да сме като едно цяло, а не да има приказки зад гърба на този и онзи, кой колко пари взима, кой какво прави и т.н.

-Първият ти отбор в чужбина е Спартак (Москва). Какви спомени пазиш от престоя ти в Русия?
-С този отбор постигнах най-големите си успехи. Станах шампион на Русия, играх четири пъти поред в евротурнирите, три от тях в групите на Шампионската лига. Имам над 20 мача в турнира и се надявам с ЦСКА още веднъж да изпитам това удоволствие.

-В един от сезоните обаче Спартак остана на последно място в груповата фаза на Шампионската лига с 6 загуби от 6 мача...
(прекъсва ме). О, тогава в клуба имаше криза. Това се случи през сезон 2002/03. Нямаше финансова криза, а просто беше смяна на поколенията. В отбора вече не бяха Владимир Бесчастних, Егор Титов бе наказан заради допинг. Останахме само млади футболисти. Аз бях капитан, а бях един от най-възрастните - на 24 години. Представяте си на колко години и какъв опит са имали останалите момчета. Записахме шест поредни загуби, но в повечето мачове можеше и да не загубим. В първия ми сезон в Спартак 2000/01 прескочихме първата групова фаза и се класирахме за вторите групи, тогава такъв беше регламентът на турнира.

-Кой мач никога няма да забравиш?
-Дебютът ми в Шампионската лига – срещу Байерн (Мюнхен) на “Олимпиащадион”. Загубихме с 0:1, Елбер ни вкара гола. Тогава мисля, че си свърших работата.

-Кои са по-известните футболисти, с които си играл в Спартак (Москва)?
-Доста са, но винаги ще се помнят имената на легендарните Владимир Бесчастних, Егор Титов и Василий Баранов. В последния ми сезон бях заедно с Неманя Видич. Играехме централна двойка бранители – аз вдясно, а той вляво. Прекрасен човек и съотборник, но имаше един недостатък. Често страдаше от болки в гърба и това чу пречеше на представянето. След като напуснах Спартак, а той отиде в Манчестър, прекъснахме връзка.

-Кой е треньорът, от който си научил най-много до момента?
-Олег Романцев и Невио Скала. Двамата ми бяха треньори в Спартак. Изключителни професионалисти. За малко помощник на Романцев бе и Вячеслав Грозни, който знам, че е водил Левски.

-Замислял ли си се да станеш треньор, след като се откажеш от активния футбол?
-Честно казано не съм мислил какво ще правя. В момента съм на 30 години и дай Боже да играя още 5-6. Досега не съм имал сериозни контузии и дано нямам, за да играя още.

-Надяваш ли се идването ти в ЦСКА да те върне отново в отбор в по-силно първенство?
-Не съм дошъл, за да осъществя непременно трансфер в чужбина. Искам първо да станем шампиони, да постигнем целите си, има време за всичко. Може да завърша кариерата си в ЦСКА и да остана например 5 години. Нищо не се знае, Божа работа.

-Женен ли си, кажи няколко думи за семейството си?
-Да, щастливо женен съм от около 5 години. Съпругата ми се казва Славица и сме заедно вече почти 9 години. Имаме син Лука, който е на 4. Още отсега рита топката. няма обаче да го насилвам да стане футболист на всяка цена. Вече идваха при мен веднъж, откакто съм в София. След като се върнем от лагера в Анталия и се настаня в апартамент, ще ги взема при мен. Съпругата ми следва в университета по туризъм в Македония. Аз също съм записал, втора година съм, но нямам време да го избутам (смее се). Спират ме постоянните лагери и пътувания.

-Защо националният отбор на Македония не може да направи малко по-сериозна крачка?
-Още нямаме опит. Разчитаме на 2-3 футболисти. В момента безспорно звездата ни е Горан Пандев. В момента аз съм капитан на тима, вече имам 60 мача и съм на четвърто място по изиграни срещи с националната фланелка. Някои момчета играят в Германия, но нямаме опит.

В това отношение смятам, че България е по-добре. Вие имате Бербатов, двамата Петрови, Станислав Ангелов и Димитър Рангелов са перспективни футболисти. За да се класираш на европейско или световно първенство обаче трябва много работа.
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ

ТОВА Е ИГОР МИТРЕСКИ
Роден на 19.02.1979
Ръст: 180 см.
Пост: централен защитник
Националност: македонец
Успехи:
Шампион на Русия (2001)
Носител на купата на Русия (2003) 

СЪСТЕЗАТЕЛНА КАРИЕРА
07.1993 – 06.1997, Македония (Скопие)
07.1997 – 06.1998, Караорман (Струга)
07.1998 – 06.1999, Напредък (Кичево)
07.1999 – 12.2000, Силекс (Кратово)
01.2001 – 12.2004, Спартак (Москва)
07.2005 – 12.2005, Металург (Запорожие)
01.2006 – 06.2006, Бейтар (Йерусалим)
07.2006 – 12.2008, Енерги (Котбус)
01.2009 – 06.2009, Жерминал Беершот (под наем)
07.2009 – 12.2009, Енерги (Котбус)
01.2010 – ЦСКА

За националния отбор на Македония - 60 мача/1 гол