Опитай късмета си с БЛИЦ ГЕЙМ!

След като дълго се лута из кривите пътеки, попадайки в поредица от дупки, “Левски” застана преди месец на кръстопът. От едната страна стоеше Херо, от другата Мъри, а от третата – Илиан Илиев. “Сините” избраха да тръгнат по пътя, на който бе застанал Илиан. И не сгрешиха. Не че Херо и Мъри не заслужават да водят любимия на половин България отбор. И не че не са го доказвали. В този момент обаче Илиан е единственият блян за “Левски”. Блян, но не облечен в химера и утопия, а в надежда и мечта, граничеща с реалността.

 

И той като Стоилов е носил синята фланелка. И той като Мъри и Херо е до дъното на душата си левскар. Но именно фактът, че никога не е бил начело на тима, го направи фаворит.  Левски изпитва нужда от ново лице. От нова фигура. От професионалист, който хем да има “синьо” сърце, хем и “син” разум.

 

А Илиан е точно такъв. Той не идва на “Герена” като ученик, защото отдавна си е научил треньорските уроци. Не идва и като новобранец, защото е водил достатъчно битки в Черно море и в Берое. Да, Левски е друго измерение. Но и Илиан е друго измерение и мястото му не е нито на “Тича”, нито под Аязмото, а на “Герена”. Място, което си заслужи. И ако му бъде даде шанс, така както Мъри го получи, тогава рано или късно резултатите ще се появят.

 

Под клишето “шанс” разбирай пълна свобода на действие – при трансфери, селекция, разширен и титулярен състав. И най-вече – ПЪЛНА СВОБОДА И ВЛАСТ В СЪБЛЕКАЛНЯТА. Защото там се крие големият бацил, който изяде “сините” отвътре.  

 

По-важният въпрос е какво се крие в четвъртата пътека на кръстопътя. Пътеката на собствеността. Дали наистина руска банка стои зад новата власт на “Герена”, дали “Левски” ще има реални нови собственици от есента и дали финансовата стабилност ще се завърне.