Легендарният Христо Стоичков похвали семейството си и заяви, че съпругата му Марияна е с железни нерви, за да бъде до него вече 23 години.

“Мен постоянно ме развеждаха, постоянно съм с различни жени. Съпругата му Мариана е желязна жена, каквото и да казват за нея, е малко. Аз й нося снимки на различни жени и й обяснявам, с кого ще пишат, че съм сега. Гледа много професионално, смее им се на тези простотии. 23 години брак не са малко. Има хора, които не могат да ги стигнат, но за тяхна жалост аз ги стигнах. Уважението ни държи, може би всеки знае какво прави в семейството. Тя се е жертвала за моята кариера, затова казвам, че трофеите са част на моето семейство. Барем има в моята къща кой да ме изглади, кой да ми сготви”, заяви Стоичков в откровено интервю в ТВ7.

“Сигурно съм ощетил семейството си, в годините не съм имал достатъчно време за тях. Тя е била майката и бащата на семейството. Аз на всеки три дни трябваше да играя мачове и да пътувам. Няма какво да си крива душата, тя е човекът, който им даде възпитание. Уважавам всички нейни приятели, тя уважава всички мои приятелски семейства. Може би беше много щастлива, когато се родиха двете деца. И на двете раждания ме нямаше вкъщи, бях на лагер. Видях ги, когато вече бяха родени, кажи речи почти бяха проходили. Щастлив човек я видях, когато 92-а година станахме европейски шампиони в Холандия, 94-а година, когато станахме четвърти в света”, допълни Камата.

“Михаела в момента е на 22 години, учи мениджмънт в Барселона. Приятелят й Дани бил много свястно момче, но този, който е писал, че ще я оженя, е голям тъпанар. Доста от съучениците на дъщерите ми не знаят, че съм им баща. Михаела е упорита и чертае планове, а малката Христина има спортен хъс”, коментира още Ицо.

“Игнорът е моето най-голямо оръжие. Най-големият ми кеф е, когато някой ми подаде ръка, аз да се обърна на другата страна. И това всичкото пред хората. Засега на мен това не ми се е случвало. Аз следя хората, гледам кой къде е, какво прави. Предполагам, че имам врагове. Аз лично на никого не съм враг, но ако някой пожелае, 100 % ще си получи. Какво значи да отмъстиш? Това е да отидеш и да убиеш някого. Никога не съм искал да убия, когото и да е. Мога да го плесна един-два пъти, но да взема пушката и да го гръмна – категорично не.

Виж журналистите, например. Защо пишат против нас, против мен, против моето семейство. Когато някоя медия напише нещо гадно и лошо, всички го възприемат. Обаче, когато аз кажа, че някой е боклук и всички пищите. Питайте бе. Не е проблем. Елате и питайте „Може ли? Не може ли?“. Може да не се чувствам добре, може да имам страх от светкавиците. Моята корона е много голяма. Това го казва оня, на когото му пада ченето. Аз съм като Йохан Кройф – помня всеки и всичко”, заяви още Стоичков.

“На 45 години се чувствам все едно съм на 20. Не съм се променил. Естествено, че с малко по-големи тежести около тялото, побелели коси, което е неизбежно, но се чувствам щастлив и весел, весели компании, добри приятели. Голям късметлия съм, защото нося 8 и на 8-и съм роден. Суеверен съм. 8 ми е щастливо число, то никога не свършва. Падаш, ставаш, както и да го сучеш, няма свършване. Нулата не я броим, защото две нули нали знаеш къде се слагат. Нека другите ги боли, когато съм откровен, а мен не ме ли боли?”, продължи носителят на “Златната топка”.

Стоичков коментира и треньорската си кариера и дали е близо до завръщане на работа, след като за последно бе начело на южноафриканския Мамелъди Съндаунс: “Имам постоянно оферти, но трябва да ми допадне работата – структурата на клуба, целите, начините за постигането им. Най-лесно е да се каже "Искам да станем шампиони". Това обаче не може да се случи от днес за утре. Престоят ми в ЮАР бе много успешен период за мен. Най-вероятно ще съм треньор в Европа, но не изключвам възможност да се завърна и в Африка.

В момента единственото, с което се занимавам, е голфът. За всеки футболист е важно да усеща подкрепата на своите съотборници. Това му помага изключително много да се адаптира бързо и да започне да показва потенциала си. Точно по тази причина момчетата в Южна Африка ми направиха огромно впечатление. Ако имам възможност, бих взел част от тях в някой мой бъдещ отбор. Убеден съм, че с този отбор на Мамелъди идвам в България, играя 30 мача, правя 30 победи, ставам шампион, хващам самолета и си заминавам"./БЛИЦ