Трикратният шампион на България с Литекс Ивайло Петков сподели пред БЛИЦ, че няма намерение да прекратява състезателната си кариера. 35-годишният защитник остана без отбор, след като договорът му с "оранжевите" изтече. Бившият национал в момента учи за треньорски лиценз в НСА.

- Иво, как върви обучението за треньор?
- Нормално, чета в момента. Доста момчета сме се събрали. Повечето сме приятели. Учим за лиценз "А". Остава ни още един курс през зимата и тогава трябва да се явим на изпита. Амбициран съм да изкарам лиценза.

- Сложи ли край на състезателната си кариера?
- Не. И искам да го изясня. Останах много изненадан, че ме отписаха от футбола. От медиите разбрах, че приключвам състезателната си кариера, което не отговаря на истината. Мога и искам още да играя. Претърпях тежка контузия, скъсах кръстна връзка. Доктор Тони Георгиев ме оперира, много му благодаря. Шест месеца бях извън терените. Това беше много тежък период за мен. През последния месец тренирах на пълни обороти с отбора. Възстанових се на 100% и даже в последния мач влязох да играя (б.а. - равенството 0:0 с Калиакра). Можех да се появя и в някой от предишните двубои, но лекарите не ми позволиха, тъй като беше рисковано. В момента съм здрав, чувствам се добре. Тренирам и не мисля да се отказвам от футбола. Изобщо нямам такова намерение.

- Ръководството на Литекс не ти ли предложи да удължиш договора си?
- Не, не ми предлагат нов договор. Това си е решение на ръководството и аз ги разбирам напълно. Нормално е да залагат на млади момчета и на класни чужденци. Отборът има високи цели всяка година. Предложиха ми работа в клуба. Сега можех да стана треньор в школата. Аз обаче отказах, тъй като искам да играя още. В момента съм свободен агент и изчаквам офертите.

- Има ли такива?
- Все още няма, но се надявам да ме потърсят.

- На 35 години си. Колко още можеш да играеш?
- Чувствам се отлично и мога да играя още два сезона. Надявам се да премина в клуб, който се бори за нещо и има цели.

- Любослав Пенев какво ти каза?
- Нищо специално не ми е казвал. Всичко си вървеше по план. Възстанових се, тренирах на 100%, но се разделяме. Аз съм много благодарен на всички в Ловеч. Спечелих всичко с Литекс - 3 шампионски титли, Купа и Суперкупа. Благодаря на всички в Ловеч за прекрасните години. Постъпих коректно с тях. Изчаках решението им и в този период не влизах в преговори с абсолютно никой. Сега ще видим какво ще стане. Много ми се играе.

- Коя от спечелените три титли с Литекс е най-сладка за теб?
- Най-сладката беше първата, през далечната 1998 година, когато Литекс влезе в "А" група и стана шампион. И миналата година бях много радостен, тъй като близо 10 години отборът не беше ставал шампион. И титлата ми с Фенербахче също е много сладка.

- Лесно ли надвихте конкуренцията този сезон?
- Не е лесно постоянно да си първи и да знаеш, че трябва да се задържиш на върха до края. Независимо, че водехме през почти цялото време с 8 точки, знаехме, че всяка грешна стъпка ще ни създаде проблеми. Евентуална издънка внася напрежение в съблекалнята. Ние обаче доказахме, че сме най-постоянният отбор и заслужено станахме шампиони.

- Играл си дълги години в Турция и Русия. Има ли вариант отново да си намериш клуб зад граница?
- Прибрах се в България заради семейството си и не смятам отново да излизам. Живея в Плевен. Имам две момчета, ученици. Беше ми идеално всеки ден да пътувам по 30 километра до Ловеч за тренировка. Сега не знам какво ще се случи.

- Синовете ти занимават ли се с футбол?
- Разбира се. Малкият е на 8 години, а големият на 11. Ритат в Спартак (Плевен), но нещата не са точно, както трябва да бъдат. За жалост и в много други школи в България е така.

- Кой е най-големият ти приятел в Литекс?
- Светльо Тодоров, кръстник съм му. А и се познаваме още като юноши. Използвам случая още веднъж да му честитя радостната вест с раждането на синчето му Ноа. Да е живо и здраво и след време да стане голям футболист. Цялото семейство на Светльо да бъде живо и здраво.

- Има ли реални шансове Литекс да се класира в групите на Шампионската лига?
- Трудно, много трудно това би се случило. За българските клубове е тежко в Шампионската лига. За там трябват много пари за качествена селекция. Не можем да се сравняваме с турските и руските отбори. При тях наливат страшни средства.

- Дълго време беше национал. Мъчно ли ти е, че отново пропускаме голям форум?
- Не искам да говоря по тази тема. Мъчно ми е наистина. Лошо е, че пропускаме пореден голям форум. Не съм станал треньор, за да коментирам този въпрос.

- Пожелаваме ти да станеш, след като приключиш състезателната си кариера...
- Благодаря ви. Надявам се след две години да започна да се занимавам с треньорството. Трябва да мина през стъпалата на йерархията. Може би първо да бъда помощник-треньор, да работя с юноши. Ще видим.
ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ